20 август, 2011

Абстиненция vol. 3

Признавам, че сама си го направих. Дори съм почти съгласна с всичко случващо се, защото няма как да обвиня някого. Но, по дяволите, толкова много ми се разказва играта, че дори не мога да сънувам. Трябва да си забраня всички неща, които някак биха ми напомнили на нещо, освен може би кафето без захар сутрин.
Иска ми се да не помнех нощите и дните, в които бях там, за да не зная какво е чувството на това той да е до мен. А в същото време се опитвам да запомня всеки детайл, защото ме е страх, че някой ден наистина ще забравя.

1 коментар:

viiv. каза...

познато чувство.. като намериш начина да забравиш и запомниш едновременно, моля те сподели :D :)