21 август, 2011

Абстиненция vol. 4

Никога досега не съм познавала физическата болка от това някой да ти липсва. Всичко, към което съм била привързана някога до този миг са просто думи, присъствие, но нищо повече. В този миг ми липсват не само думите му, но и допира. Липсва ми как пали цигарата си, а аз му я вземам само за да го целуна. Или как си наглася картите, докато играят на покер и никой не го гледа. И как някак си остава със съвсем малко пулчета, а успява накрая да победи. Липсва ми начина, по който докосваме нослета и се гледаме в очите преди един от двамата да се предаде и да целуне другия. Липсва ми как ръката му държи моята и помръдва едва или как несъзнателно ме гъделичка с пръсти.
Зная, че ще дойде онзи ден, когато всичките тези спомени ще са избледнели, а ми се иска да не идва. И в същото време искам да си ги запазя всичките тези мигове, за да мога да си ги припомням до последния детайл. И знам, че трябва да спра с тези постове всяка вечер, но точно по това време ми липсва най-силно, защото пак ще си легна и той няма да е до мен. Ще се заслушам в тишината, за да чуя бързото биене на сърцето му, но ще чувам само моето, което пропуска някой и друг удар, задавено от мисълта, че той не е тук.
Зная също, че от самото начало вероятно знаех как ще приключи всичко, но все пак съм си аз и съм глупачето, което му се иска да вярва в приказки с щастлив край. Не, че не ми е щастливо, че всичко това се случи, но ми липсва и... Искам пак... Да усещам вкуса на кафе в целувката му, да усещам как ръката му търси моята и как пръстите му докосват нежно кожата ми.

Няма коментари: