17 септември, 2011

21

Онзи ден съвсем случайно за мъничко успях да си повярвам на илюзията. Преди да се събудя пак бях там в един от спомените.
Знам, че лятото свърши, а с него и онази история. Знам също, че колкото и постове да изпиша нищо няма да се промени. Но ми е някак готино да изписвам разни спомени в думички и после да си ги намирам съвсем случайно, препрочитайки назад във времето части от самата себе си.
Ще мине малко време, преди съзнанието ми да спре да си играе с мен. Липсата на сън не ми помага особено и след кратките пет часа спане снощи, вече ми е време да си лягам.
А все пак продължавам да се питам защо края на лятото значи край и на онази история, макар да знам всички отговори. Харесва ми мисълта, че невъзможни неща няма, колкото и изтъркано да звучи.
И знам, че би било малко убийствено, но и сега ми се разказва играта през повечето време, така че в момента съм склонна да убедя самата себе си във всичко, независимо колко невъзможно и сложно изглежда.
По-добре да приключа с писането до тук. Тихо, знам.
Многото гледане на филми води до непрестанно търсене на приказни неща.
И някак си ... Просто ми се искаше да не се беше отказал толкова лесно от нас. Но пък сложните неща не са хубави, приказни и незабравими. И все пак ...

Time to crush into the sun ...
Time to be your twenty-one ...

2 коментара:

Lollidella каза...

Ах, тези приказни неща .. колко подвеждащо искрени и перфектни са те .. Но не спирай да ги търсиш! Не спирай! Нима не живеем точно за тях? Нима не се опитваме да ги открем във всеки един момент?
Приказните неща се откриват живеейки .. не спирай да ги търсиш, защото те са някъде там ... някъде там, и ги има!!

`Ем каза...

Споменах ли, че ти си ми едно от приказните неща. Все пак за толкова години приятелство сме се карали доста пъти (то тази нашата зодия не може иначе) и все пак все още се обичаме. <3