02 септември, 2011

Септември .. пак

Предполагам няма по-добър начин да прекарам деня си, от това да похапвам захарен памук с моето Муше и да се смеем, докато тя ми пее една песничка за едно коте. Септември е. Започва да става студено, а аз си имам какво да ме топли за цялата зима, че и за след нея. Казвам неща, които никога не съм вярвала, че ще се появят в ума ми като идеи. Харесвам си новите лоши навици. Те държат страшните мисли надалеч. И не искам да съм котето от на Мушето песента, а просто одеалце, което да те гушка всяка вечер.
След две седмици всичко ще започне да се движи твърде бързо, а на мен си ми харесва времето да е някак спряло. Харесва ми дори да се сещам внезапно за нещичко и да си забравям как се диша. Единственият ми проблем е, че не зная как да бъда просто приятелка след всичко. Има време, ще се науча. Поне не съм сама в това и някак си знам, че всичко ще си се оправи някак. Или ще се проведе третата световна война, не съм сигурна кое от двете е по-вероятно. Звучи малко страшничко, но имам невероятната способност да разрушавам всичко около себе си, за да пренаредя любимия си хаос.
Има моменти, когато се чувствам като супер-герой. Притежавам силата на огъня и изгарям всичко по пътя си. Насъбрала съм и доста идеи за писане. Остава само да ги подредя в думички и да ги изпиша на някой бял лист хартия.
Знаеш ли, адски е побъркващо, като не зная къде си. А като си тук не зная какво да кажа. Глупаво, както винаги ... мър ... време за сън, преди да е станало много рано. :))
Обещах повече да не пиша подобни постове, но колкото повече си забранявам, толкова по-лошо става. Така че поне тук ще си споделям мислите и ще си вярвам, че всичко си е още съвсем близко и не толкова далечно. За да има после какво да ме топли през идващата зима.

Няма коментари: