06 септември, 2011

Мрън

Вдъхновението ми си е събрало багажа и се е изнесло, докато аз съм била някъде далеч. Започнала съм да пиша едни и същи неща, но с други думи. Идеята за общ блог ми се струва като добър начин да си намеря ново вдъхновение, но и не съм сигурна, че ще ми се занимава особено с подобно нещо. И ще се питам после къде попаднах и в какво се забърках, но като му дойде времето.
Безсънието не ми се отразява добре. Снощи имах нещо за казване, а не успях да го допиша.
За мъничко часовете се превръщат отново с минути. Не мога да изтрия усмивката от лицето си и някак всичко си е обратно на мястото. Светът е някак по-хубав и ми се иска да задържа времето в тези няколко часа.
Невероятно е как може някой да е толкова далеч и все пак да ме кара да се усмихвам и да си забравям мислите. Просто ... Липсваше ми по онзи хубавия начин.
Все още ми липсваш, но по-мъничко, когато си на линия. Все още ... И все пак ... Няма ми ги думичките пак. Някой ден, когато ми се върне вдъхновението. (I know - I sound 'fake and gay' as Tisho would say xD)
Поне моето Муше си идва съвсем скоро и ще има кого да побърквам с дълги телефонни разговори и разходки. Добре де, обещавам да не прекалявам. И по дяволите, защо като не отговоря на някой в скайп си мисли, че ще му отговоря във чудото наречено Фейсбук!? Луда работа - човек да не реши, че не му се говори.
Ениуей, ще си чакам уикенда и ще се надявам да не е като миналия. Не, че имам нещо против пак да си направя пица и да си слушкам музика, но може да е доста по-готино. Обещах да не си правя планове, че все ми се провалят, така че приключвам с темата. Пак все едно е 4, както винаги.

Няма коментари: