15 септември, 2011

Тихо

To sleep, to sleep perchance to dream ..

Тихо, тихо. Това не исках да го знам. Тихо, съвсем тихичко не казвай нищо. Нито какво ти липсва, нито как, нито кого. Просто тихо ...
Махни звездите, изтрий луната, скрий слънцето ... Искам да е тъмно, а аз да си седя в тъмнината и да гледам звездите. Или пък да е тъмно и аз да слушам тихия дъжд. Или пък да е тъмно и тихо, просто тихо. Без мисли, без думи, без музика, без нищичко... Само тихо.
Светът започва да се движи прекалено бързо, а аз искам да си остане неподвижен. Знам, знам. Ластичките, границите ... И няма да ми се струва, че светът се движи твърде бързо, нито ще искам да е тихо. Но все пак замълчи и аз няма за това да говоря.
И уж не говоря, не мисля, забравям, нямам думички, а постовете си стават все повече.
Знам, а не исках точно това да научавам. Това каква ме прави? Не, не искам да знам. Тихо.

Няма коментари: