25 септември, 2011

...

И си седя под душа и се заслушвам във звука на падащата вода. Представям си как си танцувам самичка в дъжда.
Не мога да си представя как утре ще трябва да прекарам 6 или 7 часа в училище, при това и ще трябва да внимавам и да слушам какво ми се говори. Нито как ще си направя глупавите входни нива. Толкова ми е ... Даже не зная думата. И ще ми повтарят пак да дишам и ще ме гушкат и уж всичко ще е наред. Ще стоя до късно, за да мога най-сетне да спра да чувам мислите си. Ще се събуждам рано и няма да сънувам нищичко. Просто ще дишам и ще чакам следващия ден, макар да знам, че все ще си ми е 4 след полунощ.
Най-глупавото от всичко е, че вероятно знаех точно какво ще стане. Знаех си, че няма да се обадиш, че ще се откажеш от нас, че ще трябва някак да те преживея и да си останеш спомен. Глупаво е също, че щях наистина да ти докажа колко възможно и лесно е всичко, но ти дори не ми даде шанса. Има ли смисъл да се опитвам, след като дори не ти се говори с мен? И не е проблема в това, че ще ми мине, а защо изобщо трябва да ми минава. Защо пак трябва да е просто поредния спомен, след като може да е толкова повече?
Обикновено когато не ти се говори за нещо или е защото ти пука твърде много, или твърде малко. За мен е първото, а за теб вече и аз не знам. И се опитвам някак си да намеря логика във случващото се, а я няма. И толкова ми се иска да имаше кой да гушне в момента. Или да се обадиш и да кажеш поне, че всичко ще е наред.

Мен това каква ме прави, някой знае ли? Глупачка. Защото за мъничко повярвах, че нещичко наистина ще се промени. Но не. Всичко си е точно какво всеки път. Само че любовта приключи с мен и аз смятам да приключа с нея.
Обичам те.
И какво от това? Какво хубаво, след като на теб ти е все едно? Ето това ме прави глупачка. Че го знам и все пак го казвам. Приказни неща и желания на падащи звезди - пълната глупост. Ако искаш нещо не ти трябва падаща звезда, за да го имаш. Пък ако не искаш и хиляда падащи звезди да видиш си е все тая.
Дните си минават, а на мен ми е едно такова тихо ... всъщност никакво. Просто си чакам присъдата, знаейки точно каква ще е. И после ще трябва някак си да забравя, че някъде там те има, а не си до мен.
"Ще си помисля..."
Това е нещото, което казваш на някого, когато не искаш да му кажеш какво в действителност мислиш. Ще си помислиш, но едва ли ще си промениш мнението. Както казах вече не зная колко пъти, не е като да сме били заедно цял месец, а просто седмица, която скоро ще забравиш. А аз не съм толкова специална, че да се променяш заради мен и да вярваш в приказните неща. (20.09.11)
Me believes in love, but me also thinks love is a crazy bitch that goes around the world breaking hearts. If me ever finds the one responsible for people falling in love, she will torture him from now to forever and all the way back just for the fun of it. (24.09.11)

Няма коментари: