26 септември, 2011

Опит за оптимизъм

Не е края на света. Още не съм решила какво е точно, но има време и до там да стигна.
По ръката ми има изписани страшно много символи (и не само) от часовете по литература и немски, защото ни беше едно такова скучно.
Пък сега ми е едно такова глупаво заради многото изписани постове с подобен етикет. Както обичам да казвам, най-добре лъжа себе си. А на всичко отгоре и си вярвам. Пък резултатите от тестовете ми по професионално ориентиране потвърдиха, че съм си повредено, така че няма страшно.


Сега имам да начертая няколко невидими граници, да си направя нов плейлист с диви песнички и да си търся нови лоши навици. Знам, в речника срещу "наивен" пише моето име, пък сигурно и при още няколко думички, но нямам против. Просто ще знам за следващия път. Правихме си спомени и толкова. Пък аз не съм приключила с глупостите като цяло. Само с тези тип "обичам те". Сега ще пробвам да правя всичко друго, но не и да обичам, пък да видим какво ще стане.
И не, че вече не го казах и на когото трябва, но искам този пост да е последния, така че ще го напиша и тук просто така, за мен си.
Благодаря за адското лято и всичките спомени. Беше ми страшно готино, чашата е наполовина пълна и приключвам тази история с усмивка.

2 коментара:

Mercury comet** каза...

Как не обичам ей така добрите хора да се принизяват на най - ниското стъпало .. Стига с тези граници и с тези нови начала .. Тръпката е да рискуваш всеки път, да, боли винаги, но животът ни е устроен по този начин .. Моля те

`Ем каза...

Не мисля, че съм се принизила по някакъв начин. Границите са си моя начин да не мисля за някого. И не съм спряла да рискувам, нито да си правя нови спомени, независимо дали ще боли или не. :)