27 септември, 2011

Да не забравя ...

Написах най-адското съчинение на света за домашна по английски. Утре сигурно ще го пусна и тук, за да си го имам в страничката. Пък ... Иронично срещу думичката "море" трябваше да измисля описателна думичка и написах "спомени". И после там в едни отговори излезе, че така съм описвала живота си. Общо взето напълно вярно - аз и блога знаем най-добре колко изписани спомени има из тази част от виртуалното пространство. Пък за неизписаните даже няма да говоря, че ... Малко са ми думичките.
И моята гениалност днес достигна новите си предели. Измислих си най-адското нещо на света. Дано само успея да му намеря всичките детайли, защото ще си го имам за много дълго време. Като съм тръгнала да правя глупости и да си създавам лоши навици, нека поне да е както трябва. Не искам да споменавам за какво говоря, преди да съм го направила, че ще взема накрая да се откажа. Пък адски много искам да се получи адски хубаво.
И май ще стана привърженик на дългите приятелски прегръдки, като малките деца - като те гушнат и си забравят да те пуснат.
И ми става едно такова миличко, хубавко ... Почти като у дома. Това е за някой друг пост, а сега само аз си знам какво съм искала да кажа. Идват ми твърде много идеи за една вечер и накрая пак ще изгубя половината от липсата на време да ги изпиша или доизмисля.
Дишам... Трябва само да не забравям да дишам. И утре ще е ден, но друг. Пък има нещо очарователно в това винаги да е 4 след полунощ. Тогава звездите са едни такива ярки и в очите ми има дъга, благодарение на техния блясък. Опит за усмивка, няколко премълчани мисли и пак ще се борим с безсънието, докато накрая не победя поне за няколко часа.

Няма коментари: