28 септември, 2011

Само ние знаем

-Как си днес?
-Супер. - усмивка.
-Честно ми кажи.
-Съвсем честно ти казвам. Като не мисля за него съм супер. А се опитвам да не мисля за него и от време на време ми се получава.


Има един единствен ден в годината, когато мога да бъда която или каквото си поискам. Преди точно една година исках да бъда нечия. Тази година ще бъда ничия. Не искам да имам име, минало, бъдеще или история. Не искам да оставям спомени, а следи. Искам бъркотия и хаос. Искам да не съм побърканата, а побъркващата. "Любимата" ми верижна реакция ще продължи, защото най-добре умея да разрушавам ... предимно себе си, друг път всичко около мен.
Собствените ми граници са разрушени. Преди исках да остана будна сред спомените, а заспивах. Сега искам да заспя, а оставам будна. Решила съм, че за да си намеря границите, ще достигна до всяка крайност, която се хареса на побърканото ми съзнание. Всичко или нищо. Вече не зная колко точно е твърде много, нито колко е достатъчно.
Припомням си и, че ще дойде време за онзи неслучилия се час. Започвам да измислям каква щуротия мога да свърша през него. И има нещо адски очарователно в това събота и неделя да ме оставят самичка вкъщи.
Той ме нарича "моето слънце", при това съвсем на шега. Само ако знаеше, че у мен не е останало нищо слънчево. А толкова ми се иска наистина да бъда това - неговото слънце, способно да го стопли в студената нощ. Дори няма значение чия ще бъда, стига да не съм ничия.

'the only reason we are fighting right now is just because I wanted to see you and you simply didn't care.'

Значи и преди го е имало тоя момент. Минало свършено. Аз си знам кое колко свършено е, но както и да е. Пък той продължава с онази неподправена сладникавост да ми сваля звездите. Само ако знаеше, че вече и на тях вяра нямам.
Както казах малко по-рано днес. Искам да помня. Онова усещане за простичко съвършенство искам да си остане в мен, у мен, до мен, по мен, навсякъде. Искам да го помня до такава степен, че дори за миг да ми спре дъха. Искам да е побъркващо, така че никога да не забравя. И не е толкова до някой друг, колкото до мен самата. Искам да помня колко готино ми беше да не мисля, а просто да правя и да чувствам. Любовта си е чисто химично съединение. Умът ни си играе с нас, а прибавиш ли и малко алкохол и става адски забавно. Поне в това искам да вярвам. Но пък и без това с нея се разбрахме да живеем в мирно несъжителство, така че все ми е едно.
Благодарение на цял ден чат с мойто Теди достигам до страшните изводи за себе си и дори малко започвам да се плаша от това колко много всъщност съм имала да кажа. Друга история за друг пост. Опит за усмивки и преструвка, че никак, ама никак не ми пука.

4 коментара:

Biser Sable каза...

"Не искам да имам име, минало, бъдеще или история." - това изречение ме спечели... и то описва по най-добър начин как се чувствам от вчера вечерта :)

`Ем каза...

Радвам се, че без да искам се е получило достатъчно добре, за да ти направи впечатление. :)

жору каза...

"Решила съм, че за да си намеря границите, ще достигна до всяка крайност, която се хареса на побърканото ми съзнание. Всичко или нищо. Вече не зная колко точно е твърде много, нито колко е достатъчно." - !!!

Повечето изречения сякаш си ги изрисувала с цветна магическа четчица... Поздравления =)

`Ем каза...

Страшно благодаря за хубавите думи! :)