30 септември, 2011

Доволно и щастливо побъркана


Знам, приключих, минава, макар и бавно. А за да съм сигурна, че минава, трябва неловкото мълчание да го няма. Утре ще бъде интересен ден с няколко входни, разходка до Хасково и надявам се планове за приятни събота и неделя.
Колкото пъти споделя с един приятел някоя щура идея, той винаги ми казва едно и също нещо: "Надявам се да намериш онова, което търсиш."
Трябва някой да ме пита първо какво всъщност търся. На въпроса "защо?" се отговаря със "защо не?". Липсва логика зад всяко действие, защото реших, че няма да мисля, а простичко ще действам. Докато не достигна нещичко, ми се струва нереално, а после вече няма място за съмнение, че си е напълно реално. Търся ... Не, не търся себе си. Нея я намерих. Нещо друго е, но ще си запазя тези размисли за друг път, защото сега имам твърде много объркани мисли в ума си.
Само стискайте палци утре новата част от моя пъзел да стане. Пък то ще дойде пълнолунието - обикновено тогава ми идват най-адските идеи на света. Пристрастяващо е някак си. И да, ако някой ми беше казал, че тази вечер в моята bff ще стоим, ще зяпаме звездите, ще си разменяме цигара и ще си говорим за сериозни неща, нямаше да му повярвам. Пък спретнем ли си така желаното водка парти ще си отправяме предизвикателства. Нямам търпение!
Чувствам се едно такова доволно и щастливо побъркана. Не е до краен предел, но има време - и до там ще стигна. Сега хайде пак да водим война с проклетото безсъние, че има едно слънце, което чака да му се появя в съня. Започвам да прихващам от него подобни изказвания и е адски забавно. Нищо, че все още не съм негово слънце, а само моето си.

Няма коментари: