14 септември, 2011

I can, I just don't want to

Би ми отнело точно половин час да забравя за временната липса на вдъхновение и да се върна в онази история с френската песен. Най-готината изненада на света ще си остане просто изненада. И за някой, който твърди, че знае всичко - доста нещица не знам.
Утре е "началото на края". 15-ти септември - последният първи учебен ден. Звучи някак твърде мрачно и тъжно. На мен си ми е ден като всички останали, поне за сега. Нищо специално, нищо тъжно. Просто началото на последната ми учебна година.
Започвам да се замислям дали изненадата ми някога изобщо е имала смисъл. И проблема не е в това, че не съм достатъчно побъркана да я направя. Уф... Няма значение май май.
Поне си припомних колко забавно е да се заслушваш в разговорите на напълно непознати хора. И песничката ля-ля-ля пак се появи за мъничко в ума ми. Има надежда за мен все още. xD
Пак пиша едно, а искам да напиша друго, но вече май няма особен смисъл да го пиша, така че защо ли изобщо да опитвам. Знам... И все пак събудя ли се веднага започвам да измислям разни схеми, планове и изненади. Превръщам си се с Магьосника от Оз, при това съвсем доброволно.
А ще ми трябва точно половин час... Една думичка ... Поредната илюзия.
Мълчаливо ми е. Имам твърде много за казване, но както винаги не мога да го кажа на когото трябва и всъщност не съм сигурна, че изобщо мога да го кажа. И ми е едно такова... Искащо някой да ме гушне. И не е дошъл края на света, пък и небето вече ми е падало отгоре, така че почти нищо не може да ме уплаши. Но съм пак където бях - тук. А си искам приключенията, изненадите, падащите звезди, пълнолунията, в които не страдах от безсъние. Не, че ми пречи да седя всяка вечер до към четири след полунощ. Даже си е много готино. И в същото време едно такова безсмислено и глупаво.
Трябват ми още побъркващи неща. Липсват ми побъркващите неща и си ги искам пак. Но утре вече няма да има значение, защото разсейващите неща ще са твърде много, както и усмивките, плановете за бъдещето и бързо минаващото време. И ще се изгубя в тях, забравяйки за плановете и изненадите. А ти много обичаш изненадите и тази щеше да ми е най-любимата.

Няма коментари: