13 септември, 2011

Just thinking

Decisions, decisions...
So, I'm deffinately going all crazy and stupid again. I promise. The pink note in my phone disappears and that's it. (по-рано днес исках да напиша, че повече няма да се побърквам, а ми се е получило малко по-различно)
Айдиот едно, после две, после пак едно. Новата думичка на Тита, която адски много ми харесва. Като не ми се пише, даже и да измислите нов начин за комуникация, пак няма да пиша.
Най-якото нещо на света - да вземаш решение, без дори да знаеш, че го вземаш. Няма да обяснявам, просто ще пиша.
Измислих си хубавата тема за хубавия общ блог, а не мога да напиша нещо смислено по нея. Мрън. И май на английски по-лесно си казвам всичко.

Chaotic Charm: Four after midnight: Do you ever wonder what triggers our dreams? Why does a certain scene appears, while we are asleep? And what's the point of dreams anyway? ...


Казах си всичко. Както винаги не където трябва. Станало ми е навик да не казвам онова, което в действителност си мисля или да го казвам, но не на когото трябва. Поне общия блог знае истината. И Тита ме накара да се замисля малко твърде много... Не искам да ми минава и да си намирам причина да харесвам някой друг. И колкото и да ми е забавно да си пишем глупости с когото и да е, ми не е същото. Защо ли изобщо трябваше да я измислям онази адската схема, та сега да ми е тъпо и заради нея... Ениуей, няма ми го настроението и пиша глупости. И ми се иска да кажа много повече, но по-добре да си мълча. Достатъчно признания за една вечер.

5 коментара:

Lollidella каза...

мрън,indeed~ както виждам съм била права за доста неща~
пух, мразя да съм права в подобни ситуации >__<

`Ем каза...

Обичам да ме караш да си признавам. Познаваш ме твърде добре. Но не обичам да пиша такива постове като тая вечер. Казват твърде много. ;x

Lollidella каза...

Мдам, не обичаш, но трябва да видиш нещата такива - каквито са. "Розовите очила" са много полезни, когато искаш да не видиш очевидното, и адски не на място, когато трябва да - face the reality, i know~
Но си те обичам, дори когато си правиш глупави планове, гледайки през розовите си очила, но мразя да съм тази, която трябва да ти каже някои неща ...
И все пак .. признанията пречистват съзнанието :D гледай от положителната страна на нещата ..

`Ем каза...

Това значи, че трябва да сваля моите розови очила ли? Не искам, те са си толкова хубави xD Шегувам се, свалила съм ги отдавна, но си ми харесва да си вярвам на глупостите. Знаеш, I can't help it. ;]

Lollidella каза...

Не! Те толкова ти отиват! xDDD
Хм, а бе, в крайна сметка, май ще е най-добре да спрем да се сад-ваме и да мислим положително... :)))