26 октомври, 2011

5&7 BB

Got it. I was never much of anything really.
Защо пък да не ме питаш кои песни били любими? Защо пък да не са точно те? Защо пък в тях да не откривам всичко друго, но не и каквото ми се иска?
Любимият ми домино ефект продължава да си работи, при това идеално. Ако и не беше в отрицателна насока.
Всички си имаме определени песни, казващи повече от необходимото, разказващи истории, запечатали в себе си нещичко наше. Тези двете, за които ставаше въпрос в случаен разговор днес ми казват адски много. Не за мен, а на мен - подчертавам. И сигурно никога повече няма да ги чуя, поне не доброволно.
Като всичко е тръгнало да ми разрушава границите, защо и това да не е сред тях. Пък и да, рано или късно трябваше да ми стане ясно. Пак съм сънувала някоя моя си илюзия. Обикновено обаче знам, когато сънувам илюзии. С някоя частица от себе си оставам в реалния свят. Този път илюзията ми е била в повече и сега започва да ми просветва кое, какво, как, защо.
Чудя се дали има песен, която да не казва адски много не на мен, а за мен. И не на мен. Всъщност не се чудя наистина, просто така се казва. А когато го кажеш, значи си почти сигурен в думите си и просто искаш потвърждение, че е така. Знам. Пък има толкова много неща, които не ми се иска да знаех. И в същото време се радвам, че ги знам.
Странното е, че късам едни невидими нишки и поставям други на тяхно място. Сякаш ако няма поне една, света ще свърши. И държа да го правя с ясното си съзнание, за да мога лесно после да поставя граница, когато реша.
Пиша толкова объркано, но не мога да подредя всичко в думи. Липсата на хаотичност, глупости и приключения до това води.
Чуваш, но не слушаш. Четеш, но не разбираш. Тук си, пък все едно си далече. И после следва смяна на ролите.
Пък сега следва напъхване на разни мисли в кутии, за да се преструвам, че и няма, докато съзнанието ми успее пак да заключи онази врата. А то вече си знае как да го прави и дори не му е нужна помощ. Извод - има нещо хубаво в това да си повреден. Може и да няма как да се поправиш, но поне знаеш как да строиш стени, да гориш мостове и да напъхваш разни неща в кутии, лежащи на дъното на гардероба. Проблемът идва, когато в гардероба вече няма място, но до тогава има време и ще го измисля в движение.

Няма коментари: