05 октомври, 2011

За мъничко доволно и щастливо

За първи път от доста време насам взех правилното решение. Като казах, че тази ми е последната седмица на глупости не очаквах предизвикателство за още такива. Но пък доброволно отказах предизвикателството. Защото колкото и постове да съм изписала преди, когато казах, че съм приключила, наистина го мислех. Сложих край без да искам да има продължение. И вероятно щеше да е идеалното бягство от реалността, но точно тази грешка не ми е по вкуса.
Четвъртък, обичам те! И само ако знаете колко ми е едно такова страшничко и в същото време нетърпеливо.
Правилно и грешно всъщност май наистина няма. Има избори, с които решаваме, че можем да живеем. Други правим, без ни най-малката представа какво следва. И общо взето всичко си е свързано с това какво искаш и какво би рискувал, за да го получиш.
Моя милост трябва да реши за себе си какво да прави. После следва подреждане на любимия ми хаос, създаване на нови нереалности и това най-сетне да избера себе си. Всичко приключва с повредения часовник и несъществуващия час. И вече ще се побърквам само заради пълнолунието. Времето няма да е спряло, а ще започне бавничко да върви напред. Пък аз ще вървя с него.

Няма коментари: