11 октомври, 2011

Глупаво Ем

I wanna dance to the rhythm of your heart ...

Мълчанието ми не е на добре, затова по-добре да си изпиша всичките глупави мисли, пък може и да имам някакво не толкова глупаво прозрение.
Той ще ме побърка, ако го оставя. Кара ме да казвам разни неща, при това съвсем съзнателно. Погледът му ме следи когато трябва, а и когато не. Особено, когато нямам нужда някой да ме разсейва. Пък си го има онова магическото, заради което бях изписала доста предишни постове. И нещо се случва, но не съм сигурна точно какво. Накратко казано, твърде много неизвестни в това уравнение. За всяко действие си има причина, а него никога не съм успявала да го разгадая, което си ми е едно от личните предизвикателства на миналото. Май ще стане и такова на настоящето, ако продължавам така.
Два свободни часа по немски, прекарани на кафе с компания, говореща за ходенето си в Австрия и немски. Мъничко е вдъхновяващо. Особено когато те си обсъждат разни немски неща, пък аз съм като глупаче, заслушващо се в разговора и загубващо всякаква ориентация за време и място.
Видяло се е, че пак ще си правя глупостите, но дано и този път любимият ми цитат "всеки път за мен няма място в теб" да не се повтори. Интересното е, че най-убийствените изживявания са и онези, които ти подсказват, че си жив. Поне при мен е така. Колкото по-убийствено, толкова по съживяващо. Забавна логика. Мазохистичните ми наклонности са се засилили в последно време или съм си достигнала пределите на саморазрушението.
Пък покрай цялото това немско кафе моя милост си взе немски разговорник. Защото иска да е близо до нечий чужд свят и да разгадае своя тъмен ангел.

Няма коментари: