12 октомври, 2011

Любима грешка

Повтарям от известно време, че сама си го правя. И започвам да се убеждавам в това. То тази грешка все пак ми е любимата, а и лошите навици са ми станали изключителна слабост. Защо пък от една дума и вече три часа по немски прекарани на кафе да не ме накарат да си намеря университет извън България? Намерих си, при това точно като за мен и писателските ми наклонности в Швеция. Но спрях ли се дотук? Не! Трябваше да си намеря и такъв в Австрия, където няколко от съучениците ми вече са решили да учат. По-точно Виена и пак с английски език. При това си избрах цели две специалности, свързани с литературата. Гениалността ми няма край, но някак си е пряко свързана с абсолютната глупост.
Започва се проучване, оправяне на документи, обмисляне, липса на сън, глупави мисли и издирване на нови лоши навици. Все пак това ми е любимата грешка. Ще си повтарям, че ми е все едно, знаейки че съвсем не е така. Ще направя поредната глупост, след която ще ми трябва поправка. И ще си го направя всичкото това сама, защото както казах вчера - най-убийствените неща са онези, които ме правят истински жива и истински себе си. Та, давай, побъркай ме. Пък аз ще се опитам да побъркам теб. И нея като бонус.
Пък с този поглед съвсем скоро ще ми изгориш всичките защити до основи ... Може би точно това ми се иска да направиш, но все още няма да си го призная. Не съм пристрастена. Не съм побъркана. Всичко е от пълнолунието. Пък когато мине и отново ми мине през ума, че можеш да танцуваш на ритъма на сърцето ми, тогава вече ще започна да се чудя къде попаднах и как, по дяволите, да се върна обратно. А това обратно дори няма да помня къде е. Знам, абсолютна глупачка съм. Само не слагай пак край, където дори не е имало начало.

Няма коментари: