15 октомври, 2011

Желание

Моят хубавичък свят е обърнат с главата надолу, но сякаш си е точно както трябва да бъде. И снощи беше адски дивата вечер. Честит рожден ден, любими ми братовчеде. Много си те обичам! И си най-страхотния братовчед на света!
Има нещо адски побъркващо в това да знаеш, че предизвикваш някой да премине своите си граници. Начинът, по който нарочно избягва погледа ти, казва много повече от всяка дума. Настойчивостта на допира му издава всичко онова, което казва твоя поглед. Докосва съвсем ненадейно ръката ти и усещаш, че иска да я задържи, но вместо това се отдръпва, усетил преминаващите токови искрици помежду ви. Прехапваш устни и търсиш погледа му, а той свежда глава, знаейки че колкото и силно да го иска, не би направил нищо повече. Защото все още има момчета, които не изневеряват на приятелките си, просто защото имат шанса, а и никой няма да узнае. Малко ми е виновно, че бях в ролята първо на изкусителка, а после на сладко глупаче. Накрая, подавайки ми ръка за сбогом, както обикновено се прави, когато срещнеш някой, вече не бях изкусителка или глупаче. По-скоро желание, на което не си се отдал. Поне това усетих, когато пръстите ти силно се обвиха около моите, сякаш не искаха това да е сбогуване. Вместо това при други обстоятелства биха ме придърпали към теб. И вместо тайничко да следиш с поглед как танцувам с всеки друг, но не и с теб, щеше да си близо, на дъх разстояние, така че да усещам преминаващия ток от теб в мен и обратно, докато вече не съм сигурна къде приключвам аз и къде започваш ти. Щеше да ти хареса, щеше да ми хареса... Знаеш. На момиче танц не се отказва. Освен когато този танц би довел до много повече. А ти не си ничий. И някъде там има нечие сърце, което очевидно бие за теб. Съвсем мъничко ми е тъжно от този факт, но огромна част от мен е щастлива и доволна, че си изкарах страхотно снощи. Танцувах цяла вечер, прибавих още един полу-спомен към останалите и срещнах момчето с най-сините очи на света. И съм убедена, че и ти усети напрежението, което премина през нас, докато държеше ръката ми. А после излезе навън в студената вечер, за да може нейния хлад да вледени появилото се желание, на което знаеш, че не би могъл да се отдадеш. И не защото онази, чието сърце никога не би разбрала за тази нощ, а защото ти ще знаеш. В такъв случай тя е късметлийка. А аз съм доволна, че съм срещнала още едно момче, което да ми дава надежда, че все пак има истински неща някъде там.

2 коментара:

FWB каза...

Aww. <3 Обичам ги тези мигове,макар и на моменти да са толкова нереални и далечни,а всъщност са толкова истински..

Faith,Love and Happiness каза...

Нереално хубави думи си използвала,накара ме да си представя мястото и да потреперя дори.Много,много,много ми хареса,направо ме вдъхнови! :))