21 октомври, 2011

Все още (усмивка)

За мъничко си бях забравила най-важното нещо - по-малко мисли, повече действия. Колкото повече обмислям дадено нещо, толкова повече се обърквам. Докато действията ти показват дали наистина това си искал или не. Няма смисъл дори да хвърлям монета, за да реша. Просто няма да призная решението си и причините за него, докато не му дойде времето.
Трябваше да отбележа някъде изводите си. Пък и да се похваля, че си измислих костюма за Хелоуин. Ще съм червената шапчица, като във филма, но не с руса коса. Мислех си да си направя няколко кичури, за да ги боядисам после в червено например, но ще видим. Първо да си намеря червено, което да пасва на бялата ми рокля. И стискайте палци. Защото май без да искам реших и друго - не съм се отказала.
Всъщност, кога изобщо съм се отказвала от каквото и да било, освен ако не е било изключително принудително при неоспорими факти, че трябва. За момента всичко е тихо, мирно и спокойно. Дори някак приятно. Но като си знам късмета и характера, няма да е така за дълго. Пък утре най-сетне смятам да се наспя до обяд. После да се вдъхновя с няколко песни за бъдещата рок група. И вечерта ще има филм с приятели. Усмивки за събота вечер.
Пък ... I still have things that I can't really talk about, simply because they mean too much to me. I still ...
Не мога да го изпиша това. Пък и не искам да го пиша.
Утре бил ден за размисъл. Пък после ще се гласува. Първото ми гласуване. Интересно ще да бъде. Признавам си, че никак не разбирам от политика, нито някога ми е била интересна. Иска се твърде много обмисляне, пък това никак не ми е по вкуса. Приключвам с гениалните си мисли и отивам в топличкото си легло. Тази вечер няма да го има безсънието, защото нуждата от сън, траещ повече от шест часа е по-силна от всичко останало. Лека нощ!

Няма коментари: