15 октомври, 2011

магически незабравимо

Обичам дни като тези. Беше ми едно такова неделно, незнайно защо. Неделя е семеен ден. Пък моята уж неделя беше най-хубавата на света, след снощното парти. Съвсем непреднамерено се обадих на братовчед ми за кафе и с моето Муше и компанията от Шумен прекарахме следобеда заедно. Пък те всички са супер готини.
Адски забавен миг беше, когато ми допълваше думите или се засмиваше доволно. Липсваха ми дръзките мисли, а и вече нямах намерението да те превръщам в някой, който определено не си. А и някак си не ти отива. Понякога срещаш някой и за секунди знаеш, че просто ще го харесаш. По онзи магическия начин, който за мъничко ще ти отнеме дъха и ще остави следа у теб. От онези топлите следи, свързани с неизречени думи и силни прегръдки, които по-скоро казват "не искам да те пусна", отколкото "сбогом".
Толкова е сладко, когато аз гледам към теб, докато ти си се загледал нанякъде. А после, в мига щом забележиш, го отмествам или се усмихвам едва, сякаш е било случайно. Сладкото е, че ти правеше абсолютно същото. Поглеждаш към мен, когато аз гледам някъде другаде, а уловя ли за секунда сините ти очи върху моите, отместваш поглед, сякаш нищичко не се е случило. Пък през мен продължават да преминават искрите на бенгалски огън.
Светиш ми в очите с телефона си. После гледам нагоре към звездите и търся Касиопея. Това веднага привлече вниманието ти. Все пак защо иначе ще знам, че ще те харесам. И светиш нагоре с телефона, докато аз ти показвам трите звезди, образуващи част от съзвездието. После се засмиваме, а ти спираш да светиш на звездите и започваш да ми говориш за хипотенузата на триъгълника. Установяваме, че са ни оставили сами на кораба, но още малко си говорим за звездите. Споделяш с мен, че има и съзвездие Заек, което се намирало до Орион. Пък Голямата мечка и двамата я знаем къде е. Сега зимата можело да намерим неговото съзвездие. Слизаме надолу по стълбите, а ти продължаваш да се оглеждаш, сякаш искаш да се върнем обратно в тъмнината. Поглеждаме отново нагоре и ти показвам моето съзвездие, а ти ме питаш какво всъщност трябва да видиш, защото има облаци. Моята буква, но на обратно. И докато ти показвам, си толкова близо до мен, че почти ми се иска да си забравя колко невинна мога да бъда.
Говорим си за метеоритния дъжд, който ти си гледал за пореден път. Пък аз видях една единствена падаща звезда от терасата в Приморско и после изгубих представите си за време и място, правейки си разни спомени. А "July morning" ти е традиция, както на мен ми се иска да си го превърна в такава. И ми показваш снимка от миналата година, когато слънцето изгрява, разкъсвайки облаците с нежната си розова светлина. Някой ден ще го видя от същото място, от което и ти. Обещавам!
През почти цялото време вървиш до мен и си говорим. А после идва момента да си кажем "чао". Всички сме в кръг, но никой не прави първата крачка. Тогава ти се приближи и ми спря света за няколко секунди, когато ръцете ти се обвиха силно около мен. Прегръдките, които усещаш с цялото си тяло и от които никога не ти е достатъчно. Спиращ дъха миг, който ще помня дълго време.
Неделя е семеен ден. На мен тази събота ми е като неделя и се чувствах като у дома си, докато вървях до него, допълвайки си новият хубав спомен. И макар навън да беше студено, в сърчицето ми беше едно такова топличко и хубаво. Защото и ти обичаш да гледаш нагоре към звездите. Първият ми адски сладникав спомен от много време насам. Някой ден ще си спретнем едно малко пътешествие до Шумен, за да видим града от паметника, за който толкова са ми разказвали.

Няма коментари: