06 октомври, 2011

Carpe diem

Тихо ми е. Приятно и доволно тихо. Иска ми се да кажа на целия свят и в същото време да си мълча и да си трая и е побъркващо. Нищо, че е най-убийственото усещане на света в пряк и преносен смисъл. Пък надписа "Улови мига", стоящ на картината пред погледа ми прави нещата още по-магически. А също и тениската...
Чувствам, че няма сила, която да може да ме спре. Няма нещо, което да не мога да направя. Толкова ми е смело и хубаво. И исках да си напиша някъде какво всъщност значи всичко това за мен, но няма нужда. Надписът си казва всичко. И е адския.
За контрол не бях споменавала скоро, но почвам да си го връщам, при това със завидна бързина. Нищо, че ми отне няколко седмици да осъзная как всъщност ми работели защитите. Имам си ги, но са изградени не срещу всички. За всяко едно свързващо нещо си има защита против думи, песни, спомени, снимки. Бях си го забравила, но първо моето любимо синьо ми го припомни, а после и тъмния ангел. Имам си защити против тях и начина им на действие. Зная точно коя линия да не преминавам и кога да направя правилния избор, затваряйки книгата и връщайки я обратно на мястото й. Знам, думите ми в момента нямат особен смисъл, но аз си ги разбирам.
Пък и кое му е лошото на всичко това. Кога, ако не сега ще мога да правя подобни глупости. Както обичам да казвам - кой, ако не аз, кога, ако не сега. И това, което научих адски ме побърква до основи. Как от десет минути разговор... Че и като се сетя между кого е въпросния разговор... Никаква логика. Но пък, what the hell. Хайде да видим колко още граници мога да начертая, колко мога да залича. И докъде ще ми издържат защитите. Не, новите ще се здрави. Старите ме притесняват малко повече. Не помня как точно съм ги изградила и на какво точно се държат. Предполагам съвсем скоро ще разбера. Доволно и щастливо Ви оставям да се опитвате да ме разберете, докато аз си слушам музиката и си вярвам, че нищичко вече не може да ме уплаши. И не, това не е предизвикателство към съдбата. Да не го приема лично, че се е научила да ми поставя такива едни капани и ще се караме с нея.

Няма коментари: