01 октомври, 2011

the fuck!

Започва сериозно да ми омръзва да съм опция по каквато и да била причина за когото и да било. Не съм и не искам да бъда! Не съм спирка по пътя, нито топло одеяло в студената нощ. Не съм някого, с когото да си губиш времето! Обикновено си забравям да го казвам, защото ми пука. А спре ли да ми пука, ще има да пращам толкова неща по дяволите. Дори май мога да започна от днес.
Защо изобщо се опитвам толкова? Телефоните работят в двете посоки. И обикновено, когато на някой му пука прави всичко възможно да е с теб, до теб, при теб ... Ако не физически, то поне в мислите си. И не търси извинения за отсъствието си, а намира начин да ти покаже, че дори да не може да докосне ръката ти в този миг, ще те докосва в мислите си, в сърцето ти. Толкова е просто, но все не мога да го призная. Защото все си мисля, че на мен нещо ми има и съм сбъркала. Не може винаги да греша. Не може всички да идвате и да си отивате, когато ви дойде на ум. Не може да избирате всеки друг, но не и мен. Отказвам да бъда опция, да се опитвам, да върша чудеса и да водя трета световна война за нещо, което скоро ще си е изгубило всичкия смисъл.
Ето защо след като за пореден път се убеждавам, че съществувам като опция, ще си изпия бутилката водка съвсем сама, ще си изпиша всичките умни слова след полунощ и после ще пратя по дяволите всичко и всички, които посмеят пак да ме докарат до подобни постове. Имам си усмихващи песни, усмихващи приятели, усмихващи спомени и усмихващо настроение. Като не искате да сте част от това, то радвам се, че най-сетне се разбрахме. И някой ден, когато разберете откъде се набират номера на телефона да не се чудите защо на моя дава заето.

2 коментара:

FWB каза...

Все едно описа всички мои мисли тормозещи ме наскоро .. :)

Lollidella каза...

Прекалено истинско, наистина .. и, по дяволите, прекалено познато..