02 октомври, 2011

I could never get drunk enough to ...

Този път си беше чисто и неопетнено "пия, за да се напия". Не, за да ми е весело, макар че това е бонус към останалото. Нищо, че сега още ми е всичко като сън, губят ми се някои моменти, като например как си изпратих другарчето и после как си легнах, но поне съм си намерила леглото и съм си спала самичка в него. А в това има нещо адски тъжно. Защото ми се губят толкова неща, а точно нещото, заради което имах най-голямо желание да се напия не ми излиза от ума дори в нетрезво състояние, както и най-готините идеи покрай него. the fuck!
Толкова пъти вчера я използвах тая думичка, толкова пъти ми идеше да си хвърля телефона на някъде, по някого. Пък събота и най-вече неделя били семейни дни. Само ако знаете колко много ги обичам, особено когато семейството е на километри от мен, мога спокойно да си взема дозата кафе с цигара, да оправя пораженията след снощи и да се приготвя за следващите две седмици, в които семейството няма да ходи никъде. Поне ги няма през повечето време, а и си имам врата. Толкова са ми глупави разговорите по време на вечеря, че дори не си правя труда да ги слушам. Когато имах неща за казване нямаше кой да ги чуе. Когато трябваше да ме питат и да отговарям - си отговарях самичка, на себе си в блога. Извод - колкото по-далеч, толкова по-добре.
Връщам се обратно към хубавото си легло и оставям кафето да изстине. А после ще си довърша новите мисли, размишления и заключения.

Няма коментари: