03 октомври, 2011

I still ... you know, miss you

Нереално ми е, макар че ще се случи в четвъртък. Повреденият часовник с несъществуващия час, панделката ... Няма нещо, което да не си е на мястото.
До момента, в който разговорите спрат и аз не съм тук, а някъде по пътя.
До момента, в който някоя думичка ми напомни .. на теб.
До момента, в който се науча да забравям и да не забравям в същото време.
До момента, в който вече няма да има значение.
До момента, в който няма да искам да чуя гласа ти дори за секунда.
До момента, в който вече няма да помня вкуса на устните ти.
А ако само знаеш колко ме е страх точно от това.

p.s.
Продължавам като абсолютно глупаче да пиша неща и да ги свързвам. Да си рисувам картинката и да няма нещо от нея, което да не е поредната връзка. И като абсолютно глупаче ... Ми се иска да липсвам, както ти на мен. Пък не е така, което прави всичко още по-глупаво. И пиша ли пиша, за да си изпиша всичките мисли и да мине, а всеки ден имам още и още за писане. the fuck! i don't wanna miss you anymore... not when you sure as hell don't miss me.

1 коментар:

Biser Sable каза...

по-добре да обичаш, когато не те обичат, отколкото да си безразличен, когато те обичат :)