07 октомври, 2011

Know me not

Учим се да танцуваме самички под дъжда. Обръщаме си нарочно света наопаки, за да може всичко друго да изглежда така, все едно си е било наред и преди. Стъпваме по тъничкия лед, без ни най-малката представа кога ще се пропука ... И в това има нещо адски очарователно.
Имам си повреден часовник, който винаги ще показва един и същи час. И тя ми зададе точно въпроса, за чийто отговор преди бях сигурна. Исках да се случи. Все още искам, но... И не искам. Достатъчно ми е, че никой не може да разбере смисъла, без да го обясня. Чудно ми е дали точно ти ще го разбереш. Вероятно да. И после ще последва най-глупавото мълчание в историята. Онова, в което думите не са необходими. Защото всичко друго вече е издало мислите ми. Затова искам ако това стане, вече да няма значение. Да ми е все едно.
И слушам музика, пък нещо не ми е наред. Опитвам се да направя нещо, да си измисля нова глупост... И цял ден и се получаваше. Имах си тъмен ангел. Сега си нямам и ми е едно такова малко виновно, че защитите ми към него започват да ми се губят.
Всеки път си обещавам тези двете думички, които ми разказват играта да не ги казвам. И накрая все ги казвам. Пък отговора винаги е различен от тях. И после... Няма да обещавам да не ги казвам. Но започвам наистина да се съмнявам в смисъла и силата им. Никога досега не мислех, че е нещо страшно да узнаеш, че можеш да бъдеш света за някого. Явно има още какво да науча. Млъквам, спирам музиката, изключвам всякаква форма на глупави думички и започвам да си измислям следващата глупост. Да, това не ми е последната седмица на глупости, а поредната. Пък тази грешка с разрушените защити ми е любимата.

Няма коментари: