31 октомври, 2011

more than i'm afraid of it.

Не помня от кога не съм ставала от леглото си доброволно, преди да е станало поне 11. А тази сутрин, станах в 9 без 10. Излъгах - помня. Но все едно не съм го казала.
Пак си припомням онези мои думи, че ако не го направя сега, сигурно никога няма. А и после няма да има смисъл. Страшничко е, да - признавам. Но пък ако всеки път, когато ми е било страшничко се отказвах доста неща нямаше да са каквито са и щях да си седя и да се чудя какво ли щеше да е ако бях следвала побърканите си идеи.
За пореден път си потвърждавам наскоро откритата теория, че с някои хора се обичаме по-добре от разстояние. А тя си мисли, че аз ще се предам, проваля, откажа и какво ли още не.
Но и не знае докъде стигнах в търсенето на граници, така че не очаквам да си мисли друго. Вероятно затова е толкова спокойна. Мисли си, че веднага щом избягам, ще искам да се върна. Може и да е права, но няма как да знам, докато не опитам. А не опитам ли сега, вероятно никога няма да се осмеля отново. Пък и ако не опитам няма да знам. Та, решено е - ще опитам.
Твърде сложни мисли, а още не съм се смесила с дневната си доза кофеин. Може би, без да си го признавам, очаквам тя да се откаже и да се предаде, точно както тя очаква от мен да направя същото. Може би точно това трябва да направи - да ми каже, да не върша глупости. Но няма да го направи, а аз няма да се откажа, дори да е само, за да й докажа, че мога.

Няма коментари: