10 октомври, 2011

Random thoughts

Оставила съм няколко незавършени поста. Случва ми се от време на време да не мога да си подредя мислите, точно както в момента. Но пък искам да напиша нещо, дори не зная какво. Светът ми се завърта в една странна посока и ще е хубаво да внимавам. Много ми станаха нещата, за които не мога да говоря, а и никак не е добра идея да ги споменавам.
Почти ми се искаше да си имам едно лично копче "изтрий" за специални случаи, като например когато нов план се появи някак си на пътя ми.
Добре де, страх ме е. Всякаква форма на предупредителни знаци просто липсва. По-скоро има само положителни такива. Пък и знам си границите и колко лесно ми е в последно време да ги минавам. За защитите вече даже няма да говоря, защото съм си намерила пролука между тях. И знам, пак ще я объркам, ама много. Не напразно не обичам ноември от две години насам. Но ще си следвам значите, без много мисли, пък да става каквото си ще. Разбрахме се, съжаления от сторено да няма. Съжаляваме само за онова, което не сме направили, когато сме имали шанса. Повреденият часовник с несъществуващото време е символ точно на това. На момичето от влака и на това, че откривам себе си в нея. Друг е въпроса, че за разлика от нея няма накъде да се връщам. Всъщност има, но в малко по-различен смисъл. По-скоро ще строя нови мостове, за да си имам поводи за усмивки, че иначе ще ме побъркат.
Това се случва, когато достигнеш до момента, в който спираш да искаш позволение, защото ти е омръзнало от отрицателни отговори. И ето как макар и символично се натиска копчето "изтрий". Никой няма да ми налага правила, освен ако не му позволя. Пък това позволение, достигнах до извода, че няма как да го дам. Продължавам да си ходя по тънкия лед с усмивка. Като ще се пропука някога, поне да се порадвам, докато още мога.

might as well press the delete button and get it over with. simple as that. i mean ... now i do know what not wearing words sounds like and it sucks, cuz words mean all the world to me. and you did too for a while. but i guess we are done pretending.

Няма коментари: