14 октомври, 2011

Switch off

Имах прозрение. Последната глупост, която направих беше преди седмица и сега искам да си измисля нова. Измислих я, сега искам и да я осъществя. И си спомням, че точно това написах преди около месец на бележка в телефона си. Че няма да ми пука. Всъщност, целта ми тогава беше да стигна до момента, в който ще мога да си изключа чувствата. Точно така му се вика - изключване в пряк и преносен смисъл. Без мисли, просто действия и емоции. Търсех си другарче за това ми престъпление. Май и го намерих, но още не го знае.
И да, станала съм адски добра в това да замествам едно нещо с друго. Научила съм доста, особено щом става въпрос до забравяне и издигане на стени против всякакъв вид натрапчиви мисли. Нищичко не ми напомня. А напомни ли ми бързичко изключвам всичко и напъхвам спомените зад онази стена. Залоствам вратата, слагам й катинар и забравям. Самата мисъл, че съм успяла да го постигна, при това за отрицателно време, е някак адски задоволяваща.
Искам да науча немски. Искам като него да си изключа чувствата, но и към самия него. Тогава наистина ще съм като в онази история с френската песен. Но за разлика от онова момиче в нея, аз няма да се върна. Ще изпробвам всички възможни заместители, но онази врата ще си остане заключена.


По-идеално от това няма как да е. Стига другарчето по престъпление да осъзнае колко престъпни са ми намеренията. Пък неговите сигурно в пъти повече от моите, така че ще ни бъде адски забавно. Без мисли, без очаквания, без глупави думи и лигави обяснения. Обичам пълнолунията. Водят ме до лудост.
Пък за едно слънце бях идеал. В онзи хубавия приказен смисъл. Кой да знае, че точно за приказното слънце, аз също ще бъда приказна. В минало време, при това свършено. Онова обичливото глупаво мен повече няма място в реалността. То си принадлежи на приказките, които умее да измисля. Новичкото не иска приказки, а емоции, глупости, пълнолуния, в които да не може да заспи, цигари с аромат на шоколад и кафе в промишлени количества, защото от сън спомен няма. Сега не съм негов идеал. Всъщност съм далеч от идеал за каквото и да било, но поне ми е доволно и щастливо да си мисля глупости. Както ми казва един приятел, надявам се да намериш това, което търсиш. Намирам го във всяка следваща глупост. Вдъхновение, самодостатъчност, независимост. Защото всяка глупост си е само и единствено моя. А в това да си правиш каквото си знаеш има нещо адски очарователно.

Няма коментари: