28 ноември, 2011

128ve980

Глупава Ем! Не се научи как се получава схемата, независимо с ластичка или без. Мога да обявя още много последни седмици, но ако било толкова лесно ... Пък и няма сега да обяснявам защо плюшеното мече спи от доста време в раклата, а светлината вечер ми пречи. Нито защо смених розовото със синьо.
Исках в пост да изпиша за всичките емоции, но някак си не ми се получава. Ще кажа прекалено много и ще стигна до някакви велики изводи, които после ще ми тормозят мислите дълго време. Да, ноември си доказа позицията. Но този път май се обичаме малко повече от обикновено.
И съм била адски права да се плаша, имайки на предвид разни там действащи механизми. Защо иначе ще съм толкова убедена в думите си после? И защо ще заема именно тази страна? Защото си нямах друга работа, освен да се чудя каква глупост да свърша.
Проявите ми на висша степен идиотизъм нямат край. Ама трябва и да просветне там един спомен с едни думи, та тогава ще стане интересно.
Въпрос с повишена трудност - може ли нещо, което никога не е било твое, все пак да си го чувстваш като такова?
Следват разсъждения и спестени изводи. Пък исках света.

Няма коментари: