29 ноември, 2011

anyless

Тази вечер няма да си легна нито преди, нито след, а точно в полунощ. След като си допиша доволно поста. Пък има нещо адски очарователно в това да закъснееш с някого за час по история, защото в последните минути от междучасието сте се сетили да изпушите по цигара навън.
Изричайки на глас това, което бях чула вечерта на партито пред него, осъзнах колко нелепо звучи. Той също. Знам, мания ми е да разсъждавам в тази насока. Някой ден може и да успея да разгадая поне мъничко от целия пъзел. Просто батериите на фенерчето ми са твърде слаби, за да разкъсат тъмнината, спуснала се в стаята, където той се е скрил. А на мен ми харесва да се опитвам да отгатвам разни там мисли и действия, за да мога после да създам подобен на него сложен герой, за който да е трудно да се правят сигурни изводи.
И след прилична доза от онази моята дива романтика (имам предвид Чък и Блеър, Gossip girl.. и Сиана и Чарли от Стъклен дом), вдъхновението ми мъничко се опитва да се върне. Пък и как да не ги обожаваш тези четиримата. Сложни, объркани, несигурно в собствените си чувства, но готови да жертват всичко, заради тях.
Естествено минаха контролните в училище и сега е ред на писането на съчинения и проекти. Тези учители да вземат да решат кое е по-важно - да пишем като ненормални разни там глупости, които сигурно няма да ни трябват, или да се готвим за матури и изпити. Не, че ме е налегнала сериозността, но творческото аз има нужда от свободно време, за да може съзнанието ми да си създава на спокойствие илюзиите.
Пък едва сега осъзнавам колко права съм била с цялата тази история за тъмния ангел. И измисления в книгата и реалния образ. Той спасява Тери от всичките й глупости. Понякога се губи, но винаги е там. Точно както моите илюзии за другия тъмен ангел. Някак си винаги се губи на моменти, а после се връща с целия си блясък, когато съм решила да градя стени. И докато аз градя една, той събаря другата. Тази, която го държи далеч от мен. И точно защото си знам, че почти всичко е илюзия, не ми е никак страшно да си вярвам, оставяйки частица от себе си в реалността, където доволно и щастливо закъсняваме за час по история.
Имах още за писане, но не искам да си изневерявам на думите от началото на поста, а имам още няколко минути. Просто ще си припомням няколко там думички и няма често да забравям как се диша. Идеята нали беше, че няма аз да съм побърканата, а побъркващата. Някак си не ми се получава особено, но ще продължавам да опитвам.
А сега лека нощ!

Няма коментари: