30 ноември, 2011

back in time

Проверих. Миналата година по това време пак илюзии са ми били в съзнанието. Преоткриване на разни там факти. Който все още са си верни, просто ги виждам по малко по-различен начин. И си ми харесват както са. Освен когато протестирам против тях.
Пък в някой от дните спрялото ми време е започнало всъщност да се движи. Защото идва декември, а все едно вчера беше онзи любимия ми четвъртък. А разходката до Шумен май няма да се случи. Щеше да е адски невероятно. Искам пак някакъв такъв момент с гледане на Касиопея и светене с телефона към звездите. И приказки за триъгълници. Усмихвам се доволно при мисълта за идеята.
"Не на мен, на себе си принадлежиш. Аз ли? Аз съм ничия, както винаги."
В ума ми се въртят реални и измислени случки, думи, спомени, илюзии. Най-хаотично са ми превзели съзнанието и трябва да ги изпиша, преди да заспя.
Искам да си направя списък с желания за следващата година, но то това щеше да е традиция, пък после вече не беше и сега ми го няма желанието да пиша подобни неща. И преди година също съм била на мнение, че никой няма право да ми казва кое как да се случва. Не, че има значение. Пролетта ще ме поправи, надявам се.
Пък сега идва зима и ще си търся топлинка. Временна, продължителна, няма особено значение, стига да я има. Бях писала и стоплянето, но не намирам поста в блога. А вместо това прочитам разни там спомени и преживявания, които за времето си са били прекрасни.
Имам неприятното усещане, че все трябва да доказвам нещо на някого, без особен резултат, макар да съм направила всичко по силите си. Все едно съм се провалила, преди още да започна. Не ми е оставен шанса да сгреша, макар да съм показала поне малко, че мога да се справя. И се дразня всеки път, когато някой ми напомни.
Преструвам се.
Все едно ми е. Не ми пука. Няма значение. От нищичко не ме е страх. Мога и света да обърна.
Продължавам да се преструвам. Защото нещата, за които не мога да пиша, значат твърде много. Тези, за които не мога да говоря също. И е време да се връщам към сънищата, че пак стана много рано. А утре е декември и трябва да го посрещна подобаващо с чаша кафе и усмивка.

Няма коментари: