03 ноември, 2011

Разни сънища

Моя милост си намери адските песнички на My Darkest Days и страшно им се радва, особено на Set it on fire и The World Belongs to Me. Опитвам се всяка вечер да си легна преди полунощ и някак си не ми се получава. Пък то и като си легна не спя особено. Задължително следва поне половин час въртене и нагласяне, пък толкова ми се спи. И не мога да заспя. Луда работа, какво да направя.
Естествено днес трябваше да е деня на адските съвпадения. Сутринта от един не мой сън, после един, два, три, четири... Пет пъти моето синьо да мине някъде, където съм и аз. Даже май бяха шест. Дори последния път се пошегувах, че ще е чудо, ако вземе пак да мине. И Мушето ми се изсмя няколко секунди по-късно. Има нещо много очарователно в чудни дни като тези. Особено когато и съня е бил един такъв невероятен. Млъквам!
Преследва ме старата мания с ангелите. Да, тъмни. Знам, ноември е и ми е все едно. Whatever happens. То това му е лошото - все едно ми е за повече неща, отколкото ми се иска. Изключването е подействало някак си. Достатъчно, че все още да си припомням за разни престъпления, другарчета, глупости. Не, не да си припомням. Да си ги доизмислям. Пък тя тази илюзия вече не е моя. По-скоро е някак си обща, което би трябвало да ме накара да заподскачам из стаята. Но някак си не това е резултата. Трябва само да си припомня още няколко пъти тези си думи, в случай че нещо в повреденото и съзнание откаже да си бъде изключено.
Знам, пиша по възможно най-неразбираемия начин, но така ми е по-интересно. Трябва да се наспя хубавичко. После нещо там в онази велика схема да се нагласи и няма да има по-доволно и щастливо. А през това време ще си слушам песничките и ще си намирам смисъл в тях, както само аз мога.
И вярно, че чрез шегите обикновено се казват истини, но на тъмните ангели никога не съм можела да им разбирам кога са сериозни, кога се шегуват и кога просто си говорят глупости. Не, че има значение. Просто си събирам материали за изграждането на герои.

Няма коментари: