04 ноември, 2011

Обичливо гуш за одеялото

Сините неща ме преследват явно. В комбинация със зелено. И това днес си беше точно действие тип "избрала си грешното момче". Ако иска пък да знае въпросното момче просто обича да ми разказва по най-сладникавия начин за приятелката си, пък после да му кажа, че не става и той да ми каже нещо подобно в отговор. Ама то си има такива едни моменти, които просто някой все едно ги е нагласил. Не, че ми пука особено. Просто беше яко. И трябва хубавичко да се наспя, че вече съм блокирала до незнайна степен.
Трябва да си спретна един хубавичък BFF уикенд и да си пием водка, да си пишем предизвикателства и предсказания. Пък после след значително количество да минем и към онези сериозните разговори, когато започва да ти минава от пиенето и се замисляш за какво ли не. То и на екскурзията ще го има този момент, но без BFF-ките. Ениуей, нека ме оставят самичка вкъщи, пък ще го измисля.
Това с мисленето вече твърде често го правя, пък нищо хубаво не измислям. И само глупости са ми в главата естествено. Пък тя и Мушето ми дава разни там идеи в син цвят и различни нюанси. Но не, точно тази идея - не. Иска ми се да врътна лентата напред, за да мога да говоря за бъдещето в минало време. Може би точно преди бала и след матурите. Време да забравим за времето. То времето обикновено не се забравя толкова лесно, но понякога се намират изключения.
Другата идея за вдъхновение ми беше да си направя седмица за филми и за книги. Харесвам си няколко филма от различен жанр и ги гледам. После няколко книги, за които трябва да намеря време. Започнала съм да забравям омагьосващия ефект на последната хубава книга. Втората от поредицата на Маги Стийвотър. Всъщност първата ми хареса повече. Пък имало и трета. Значи нея ще да прочета съвсем скоро надявам се.Преди да съм си изгубила смисъла на писането, държа да спомена великата си идея. Никакво стоене до полунощ повече. За да мога да стана в прилично време преди да трябва да тръгна за училище, да си изпия доволно кафето и да си изпробвам вдъхновението. Онази сутрин ми се получи, при това доста добре. Пък и е крайно време разните там часове след полунощ да спрат да ми влияят на съня, а и не само на него. Сигурно утре сама няма да си вярвам, като реша пак да си лягам по-рано, но все пак важна е мисълта. Тя води до действие.
Магическо е, по дяволите. Не конкретно. Просто има едни такива магически неща, за които нямам обяснение. Едни такива иронични и просто случващи се. И много правилно видях накъде малко, че подробностите нямали значение. Време за сън, преди да е станало полунощ, че нещо имам разни странни идеи за писане, за които ще се правя, че не съм споменала. Преминават към тези, които игнорирам за доброто на блога и оптимизма. Достатъчно мрънкам и без да го правя съвсем съзнателно, няма нужда от повече. Мрън, лека нощ и усмивка за новооткритото ми умение да играя билярд на лаптопа.

Няма коментари: