11 ноември, 2011

усмихваме желания ^^

Време за оптимизъм и опити за усмивки. Мина полунощ, което значи, че съм склонна на побърканост. Но и, че е 11.11.11. Като си кажеш желанието на глас нямало да се сбъдне. Затова ще правя като в един сериал, където си пожелаваха на глас обратното. Или може би е лоша идея.
Няма особено значение всъщност. Просто ще си пожелая и толкова. И без това шансовете на моите желания са отрицателни винаги, та не пречи да искам света, собствена планета, вила на плажа, русото момче от съня... Размечтах се. Добре де, него може да ми го дадете и само в сънищата. Ако всяка вечер сънувам такива хубави сънища, че вземе да ми харесва да си лягам рано. Не ме разбирайте погрешно - обожавам да спя! Но през деня, до късно, а няма кой да ме остави. Пък нощта не й отива да бъде прекарана просто в сън, защото от сън спомен няма.
И е пълнолуние, макар тази вечер да я няма луната, за да свети със сребристата си светлина. Скрили са я някакви облаци. Нищо, пак ще се появи. Щяло да има и някакво затъмнение скоро, ако не се лъжа.
Багажът ми е събран, затова доволно и щастливо отивам да спя и да сънувам. А този уикенд искам да го помня. Сещам се и за цял един пост, който бих могла да напиша, но не сега. Сега ми е весело, щастливо, доволно, сънливо и оптимистично. И ще си напиша листче с пожелания при първа възможност, а на вас пожелавам много поводи за усмивки, незабравими и обичливи мигове и обещавам да не пиша прекалено мрачни постове, за да мога и аз да дарявам усмивки.

Няма коментари: