14 ноември, 2011

have and will

Липсваш
със силата на всяка изписана дума.
в шепота на тихото "обичам".
по всяка частица от тялото ми.
до последната прозвучала нота на песента.


Нов опит за самопризнания. Защото трябва сама на себе си да честитя.
Забравям, а не спирам да заключвам в думите си разни спомени.
Няма значение, а постовете са станали най-много.
Не мога да говоря и да пиша, а някак си го правя въпреки това.
Писането принципно би трябвало да премахва изписаните мисли, а моите са все повече.
Привидно всичко си е наред, но все пак искам някой да ме гушне.
Търся си побъркващи неща, за да не ме побъркат всички останали.
Заменям едни песни с други.
Пълнолунието има необяснимо влияние върху мен.
Колекционирам лоши навици и си търся поводи за още глупости.
Напъхвам неща в кутии, защото не искам да ги помня, но и не искам да ги забравя.
И изписвам света, оставяйки тайно думички и спомени, защото все още цялата съм в следи от допир.
На света нищо му няма и си има нюансите на розово. Просто аз съм си изгубила способността да забелязвам. Защото розовия лак и той е някъде там.


А сега, все едно не съм казала нищо, се връщам към тъмния ангел, глупостите и недописания пост с доста интригуващо начало. И вече ми е време за сън и борба с безсънието. Нищо, че вече трета седмица не мога да се наспя. Искам си пак русия сладур от съня. Мисля да е новият ми герой за не зная вече коя от всички истории. Пък и по принцип от доста време не сънувам или не си помня сънищата.

Няма коментари: