16 ноември, 2011

капчица оптимизъм

Вярвам, че светът е прекрасен и хората са добри по природа.

Навън е късна есен. Листата на дърветата се отронват от клоните, погалени от студения полъх на вятъра. Обагрят земята в златисти и червени пламъци. Светът е обсипан с нежни нюанси от цветове.

Излизам навън сред всичката есенна прелест с приятелки и си правим най-щурите снимки сред нападалите по земята листа. После може би отиваме всичко заедно у дома и пием топъл шоколад, докато си разказваме за мечтите, надеждите и предстоящите споделени мигове на щастие.

За мъничко настъпва тишина. Поглеждам навън през прозореца и виждам вървящи хора, загърнати с шалове и шапки. Времето е студено, но вероятно в сърцата на всеки има топлинка, защото някой го чака у дома, за да стопли премръзналото му тяло с прегръдката си.

А сърцето няма нужда от стопляне. В него греят обич и вяра. Защото всеки пази някого в сърцето си и го обича с цялото си същество. Както аз пазя в себе си обичта към верните си приятелки и мама, която ще се прибере всеки миг, за да приготвим заедно вечерята.

Светът е прекрасен, а аз съм заобиколена от хора, които в себе си носят добрина, топлина и обич. Светът ще бъде все така прекрасен, ако повече хора са добри и обичат също като нас.

1 коментар:

Renny` каза...

Меко и есенно, противопоставящо се на времето навън. И все пак не спирай да раздаваш топлина. :)