22 ноември, 2011

нещу си

Писането ми вече е заместител и на самото писане. Защото ще пиша за не особено важни неща. Просто трябва да пиша, а ми се губят думите.
Да прочетеш нечий блог си е интересно изживяване. По-скоро да започнеш да четеш, още не съм приключила. Тази седмица имам твърде много неподходящи емоционални реакции от смях към сълзи и обратното. При това не веднъж.
Хей, тази история само ако знаете колко ми е позната. Всъщност не знаете за коя история става въпрос, но ми е твърде сложно да обясня, та само ще си изпиша хаотичните мисли. Продължавам да си слушам Tech N9ne и установявам, че няма песен, която да няма перверзен подтекст. Може би с малки изключения. И тази седмица като се разбрахме с Мушето да е последна, все едно предизвикахме съдбата. Нищо, че и аз и тя знаем, че няма да е последна. То ако ставало толкова лесно нямаше да изписвам един куп постове с глупости.
Ноември е и аз си потвърждавам правилата за тъмните ангели. Няма повече да се опитвам да ги променям. Просто ще си слушам смесения плейлист и толкова. Пък ни се събраха всичките контролни в една седмица. Вторник е, а на мен вече не ми достига съня. Но и не ми се ляга вечер. Имам да пиша идеен проект, съчинение утре, контролна по математика... Забавно!
Продължавам с четенето и колекционирането на уникални цитати. До после!

3 коментара:

Biser Sable каза...

здрасти! следя блога ти от много време. интересно ми е пишеш ли нещо друго, извън блога? разказчета, романче, нещо такова :)

`Ем каза...

всъщност да. имам написана книга(похвалвам се :D), но засега все още е само на лаптопа. Имам още няколко започнати... пък и разни там кратки истории. :)

Biser Sable каза...

супер :)