30 ноември, 2011

и аз..

Хаотично ми е. Едно такова вдъхновено, нетърпеливо и доволно. Косата ми е едва начупена, а не успях да оставя розово по ноктите си. Луната е прилична на усмивка. Тихичко проклинам разните там обстоятелствени обяснения и всичките си разминавания. Но в същото време продължава да ми е едно такова доволно.
До преди малко бях на театър с Мушето и гледахме "Бившата жена на моя живот" с Асен Блатечки. От там и вдъхновението. За мъничко, докато слушах как Том и Франки се обясняват за отношенията си, си представих как ли ще изглеждам аз след време в подобна ситуация. Все пак е ясно, че доста огледала съм изпочупила, та сигурно ще е адски забавно. Имам и идеи за писане, които само ще загатна с едно изречение, че ми звучи адски вдъхновяващо, пък не съм му намерила място в никоя история, освен може би в онази с момичето от влака.

"Когато се събудих, минаваше полунощ. Идеалното време да забравя, че имам име и минало... Черният молив над очите ми заличава невинността от погледа ми и го превръща в мръснишки. Затова слагам още малко, преди да изляза... Вървя по моста, а мъглата ме обгръща с бледите си ръце...
-Пролетта ще ме стопли. - повтарям с тих глас. Обгръщам себе си с ръце, където някой преди оставил е следи по мен, в мен, навсякъде. Зная, че не пролетта е решението, нито студенината е проблема."


Споменавала ли съм, че имам проблем с края. Начало мога да поставя винаги. Но не винаги довършвам започнатото. И уж не се отказвам никога, пък нещо не се получава точно така. Ако знаех, че няма бързо да ми омръзне, щях да си намеря РП форум и да си създам герой. Трябва ми ново лице, зад което да се скрия. Не точно да се скрия, а просто да си дам глас. От трето лице, единствено число се пише най-лесно.
И Мушето си държи на обещанието за забранените теми, но аз не мога. Тя съвсем невинно ми напомня, а на мен не ми остават думи да говоря за друго. Пък и пред другите не мога да говоря. Те не знаят. Нито някога биха разбрали. Тя е единствената, което има правото да чуе. Затова и цял ден ми е мълчаливо, докато не прекарам малко повече време с нея и не ме обземе желанието да й кажа всичките си глупави мисли.
Пък аз май реших с какво ще съм на нова година. Сега трябва да се реши къде и с кого. После има и други там неща за нагласяне и започвам да се съмнявам, че ще успея да ги измисля. Затова за момента изчаквам вдъхновението за тях.
Едва успявам да премахна значението от думите, за да не им обърна особено внимание. Защото някоя част на съзнанието ми знае, че е страшничко. Но онази другата... С нея не знам какво да правя. И на мен ми се иска да млъкна, Муше, ама не ми се получава. По-скоро ми се иска да се изключа някак си, както бях решила, но с решението си останах. Има време... До пролетта.
И много ми се иска да отворя календара и постовете от миналата година, за да кажа: "миналата година по това време...". За да зная, че сега ми е по-готино. Не съм убедена дали е вярно, но все пак ще проверя. И обещавам още един пост до края на вечерта. Ноември заслужава да бъде изпратен подобаващо.

Няма коментари: