25 ноември, 2011

просто мрън!

Не е лесно. И трудно не е, но все пак трябва да помрънкам и тук ще е мястото. Успях да се сбия със една стена, та си ударих ръчичката. Тази и следващата вечер няма да се спи особено. Седмицата ми започна супер, а днес ми е един от онези дни, в които ми се струпва всичко наведнъж и после ще ми трябва дълга почивка.
Още по-сложно е, че трябва да завися от някого и да правя схеми и да се разбираме за подарък. Общо взето накрая все аз се занимавам със всичко. А принципно щом аз съм могла, какво им пречи на другите?
Добре, че мама няма против да закъснее малко и да обикаля с мен по магазините. Иначе всичко, което харесахме е идеално. И ще си изкараме страхотно. Трябва да заредя апарата, преди да е станало време да тръгвам, да си оправя лака и косата. И да не закъснея.
Не бях сигурна. Но вече определено съм. Случва се нещо като хвърлянето на монета, за да решиш. Всъщност, докато монетата се върти, ти вече знаеш кое искаш да се падне. И изборът е направен уж случайно. Не е с монета, но ми се получава.
Както казах днес - денят ми е хубав, когато имаш кафе, цигара и едно Маги, което да гушнеш. Спирам с мрънкането и започвам с действието.

Няма коментари: