17 ноември, 2011

crazy girl

От търсене на разни неща, себе си забравих да намеря. Пожеланието "дано намериш онова, което търсиш", някак си превръща всичко в търсене, но не зная на какво.
Все ми е тая. Даже и монета да хвърлям, пак няма да зная кое искам да се падне. Противопоставям се на всякакви отговори, независимо дали положителни или не, сякаш ми харесва целя този хаос. И в същото време си го искам само за мен.
Хаотично си измислям собствени предизвикателства и забравям кое е важно. Защото нещо им губя значенията на наистина смислените неща и намирам смисъл във всичко останало, но не и в тях. Странични ефекти на безсъния и много писане.
Принудително написах адски оптимистичното есе за вярата в хората, но не от мое лице, а от това на момиченцето, което го имаше за домашна. И майка ми ме питаше къде е тя, когато пак започнах с моите си мрачни приказки.
Тя сама не знае къде е, нито къде иска да бъде. Сънува разни там странни сънища, намира се понякога в нечии думи, но никога в нейните собствени. Забравила е как се обича извън пределите на блога и сънищата, а и не е особено решена да си припомни. И това си и харесва по някакъв странен начин, каращ я да се усмихва глупаво, докато си мисли разни там забавни неща.
Мушето с нейните интересни преживявания си връща вярата, че не всички момчета били кретени. Моя милост няма мнение за момента, затова ще се радва на Мушето и ще продължава да дразни другарчето по чин, заради другарчето по престъпления. Сложно е за обяснение, а и не ми се пише за момичешки драми, при това появили се без никакво основание. То момиче и логика малко трудно се свързват, но все пак. Тя няма право да ми се сърди заради него, при условие, че са просто приятели, а и тя си има приятел. Та, утре ще е забавен ден.
И реших, че ще приключа набързо с тая проклета разсеяност. Хванала ме е още не помня кога и отказва да ме пусне, а трябва вече сериозничко да се стягам и да не сънувам повече разни там интересни сънища, от които не ми се събужда. Ще сънувам, когато е Коледа, за да може случайно някой сън да се сбъдне. Пък до тогава има още много време.

2 коментара:

Eclipse Girl каза...

За всеки идва момента,в който преотрива себе си.При теб няма да е по-различно.Просто трябва време.И много,много усмивки /от сърце!/ :))

`Ем каза...

Дано си права. Гуш!