19 ноември, 2011

distracted by nature

I really missed you tonight. I miss talking to you. Knowing that you get me. And every time I talk to someone else it just reminds me of how much they don't.

Цитат на деня, който просто трябваше да споделя. Думи, които са ми побърквали съзнанието доста често, а и сега го правят понякога.
Свесвам себе си с музика, а пред очите ми преминават вълни. Побърканото ми съзнание обърква едни неща с други и ме оставя самичка да ги подреждам след него.
Има неща, които знаем, че не бива да правим, и ги правим въпреки това. До този момент общо взето само такива неща правя, но и си ми харесва. Насъбрала съм прилична смесена колекция от мои и не само песни. Странно е колко различни са, пък как си пасват идеално в плейлиста ми. Различни имена, с различни текстове, различна музика, мелодия и смисъл. Пък имат нещо много общо и все още не съм сигурна какво.
Прекарах деня в абсолютно мързелуване, макар че ме чака адски много учене, а и не само. През стаята ми е минал ураган, както винаги и трябва да я подредя. Неделята няма да ми стигне, за да свърша всичко. И най-вече себе си да подредя. Смесването на музика води до хаос на мисли. Обикновено обичам хаоса, но все повече е започнал да си губи чара и да заприличва на обикновена, скучна неподреденост. Пак ми се иска да мога да си открадна малко време, в което просто да си лежа на пода. Просто ще слушам, без да говоря. Ще слушам шепнещите си мисли, докато бавничко превземат съзнанието ми.
Точка. От утре спирам с мързелуването и започвам с действането. Никакви маратони на "Свръхестествено", "Тайният кръг" или каквито още сериали има. И без това ги спират до началото на следващата година, сякаш знаят, че не трябва да ги гледам по цял ден. Трябва да започна да броя дните, за да отчитам за мен си, че минават. Усещам времето само от спомен до спомен, усмивка до усмивка... Което си има предимства, но все пак. Ако не беше вече вечер, бих изпила едно хубавко кафе. Но съня за първи път от много време не ми бяга толкова и безсънието ме оставя само след половин час въртене в леглото. Още мъничко слушане на музика и отивам при илюзиите. Когато доволно и щастливо ще се усмихвам насън.

Няма коментари: