19 ноември, 2011

it's like.. jet lag

Изградена съм от думи. Търся смисъл във всякакъв вид думи и обикновено намирам предимно онова, което ми се иска. Имам мнение за почти всичко с малки изключения. Винаги имам какво да кажа.
Проблемът идва, когато думите някак си забравят как да се проектират върху белия лист. И уж протестирам против мисленето, пък преди малко имах момент на изгубване на всякакви мисли, просто защото съзнанието ми реши пак да ми прави такива едни номера. Нещо някъде е дало на късо. И моя милост трябваше да седи, да гледа невиждащо и да си припомня как се диша.
От слушането на музика е. По-скоро от смесването на различните песни. Като да смесиш карамел с шоколад и ванилов сладолед. Харесват ти трите по отделно, но заедно някак си ти побъркват сетивата от сладост. It's a fucked up situation, знам. Пак и пак и пак.
Поне си върнах огъня и малко от вдъхновението. Споменах ли, че искам света? За не зная вече кой път. Но няма да определям какво точно значи света като цяло за момента, защото самата аз не знам. Има само отделни парченца, които са определени със сигурност. Останалите тепърва ще започвам да си ги търся. И после ... Ново вдъхновяващо нещо, като онова с повредения часовник. Усмивка и спирам с писането. А след малко отивам да си сънувам онова русото, измислено, гушкащо момче. Обичам си съзнанието, като ме кара да сънувам такива неща. Нищо, че онази вечер беше нещо съвсем различно, предназначено да ме побърка съвсем. Макар че едва сега си спомням отчасти съня и помня ясно какво му липсваше. Искам сладолед! Ванилов, с шоколад и карамел.

Няма коментари: