13 ноември, 2011

Let's get this party started.

Екскурзията до Пампорово беше невероятна! Нищо, че не беше точно, както си я представях. Играхме хоро навън в студената вечер. Викахме и брояхме до 12, докато не ни остана глас. Някои спаха на коридора, други - по време на прожекцията в планетариума. Не бях от тях. Нищо, че реших снощи в 12 да се обадя на Мушето и да й честитя новата година, просто така. Но май тя има повече за разказване, отколкото аз, защото другарчето го нямаше.
Получих си първото писмо от миналото и общо взето хубави неща съм си написала. Пък преди да заминем за екскурзията си припомних защо някой там тъмен ангел ми е слабост. Не мога обаче да предвидя нищичко и точно това май ме спира. Или нещо друго, което не мога да проумея все още. Няма нищо, ще го измисля. А и да не го измисля, важното беше да има емоции и не толкова много мислене.
От снощи около един часа след полунощ:
"Искам пак. Глупости искам. От побъркващите до краен предел. И тази ще е от тях.
Трябва нещо да ми държи съзнанието заето, за да не мисли особено много. Усмивка за новите планове и очакваме да се провалят.
Пък ние си правихме падащи звезди и си пожелавахме. Нищо, че в такива неща отдавна не вярваме.
По това време повреденият ми часовник с несъществуващия час има най-много смисъл. Хубаво е и да си припомня истинското значение, зад разните там смислени елементи.
И естествено трябваше да чуя която казах, че повече от един път няма да изслушам, защото братовчед ми обича да пее и избра точно нея.
Както бях казала преди няколко поста, през ноември всичко изгаря в собствените си пламъци и от тях се връща. Ако някой освен моето Муше може да разбере думите, които тайничко съм скрила между останалите, ще знае.
Май реших коя ще ми е следващата глупост. Трябва само една седмица да си напомням. И Целувчо да ми донесе късмет. Всъщност Мушето, но както и да е.
Усмивка и обличане на пижама.
Извод - хубаво парти става или с готина компания, или с прилично количество алкохол."
Та, моя милост пак е във фаза на побъркване. И естествено целият свят е решил да допринесе за това с разни там знаци и не само, които обаче все още успявам да игнорирам.
Установих обаче, че колкото и да ги игнорирам, пак си се появяват. Ако не около мен, то от самата мен. Преплитам едни думи в другите, оставям разни следи, които само аз да си откривам и постовете стават все повече, доказвайки ми точно онова, което отказвам да призная. И точка, че пак написах твърде много. След малко пак.

Няма коментари: