07 ноември, 2011

me finds beauty in such words

-Lena Kaligaris, we are terrible at not loving each other.
~Kostas to Lena,
The Sisterhood of the Travelling Pants 2

Даже нямам думите да обясня защо точно тази реплика от всички други хубави реплики във филма, ми хареса най-много. Онази, Мечтателка, на която не давам глас и думи, си ги намери сама. Просто няма такъв филм и такава сладка история. И как чифт дънки може да те отведе на толкова много различни места, че и Лена да срещне Костас и да стане тя една.
Приятелки такива обаче има. Все пак моето Муше знае всичко, преди още да се е случило. Кой иначе ще ми повтаря да дишам, ако не тя. И на кой ще кажа за гениалните си схеми, ако не на нея. Дори както съм тръгнала тази седмица да пиша едно такова странно, няма как да не спомена. То този моя план само тя го знаеше и не се получи точно по същия начин, но все пак, друго си е да имаш съучастници.
То това моето си е точно като четенето на една и съща книга, с очаквания за различен край. Добре, може и да не е книга, но да кажем филм. Като "Незабравимата", няма продължения. Но някак си ти се иска някой да измисли някое. Защото самия филм е бил толкова грабващ, че искаш да продължаваш да гледаш героите. Отклоних се от това, което всъщност ми беше на ума. Не намирам подходящо сравнение. Вече трябва да започна наистина да пиша на мен самата, за да си изяснявам предварително всичко, а не в последствие. Защото ако се замисля сега, вложа разум в мислите и игнорирам илюзиите, ще ми стане ясно, че без илюзиите някак си нещо липсва. Пък с тях не е особено истинско и това също не е хубаво. Точка.
Филмът е страхотен, историята и героите уникални и невероятно симпатични. Всъщност аз харесах както Лена, така и Фиби, но повече Лена. Знам, имам някакъв вид раздвоение на личността, точно като любимият ми Яворов. Затова май само на мен не ми е твърде много да му чета стихотворенията, макар всъщност да не обичам поезията. Твърде малко думи, а твърде много смисъл.

p.s. Трябва да си измисля нова глупост, че нещо съм започнала да пиша твърде едно такова сладникаво и замечтано. Установено е, че някак си не ми отива.

1 коментар:

Faith,Love and Happiness каза...

Мечтите отиват на всеки.Радвай се на моментите,в които пишеш замечтано. :))