24 ноември, 2011

me knows not

Май пак идва време на чернови, но ще се опитам да не го допускам. Искам да пиша. Трябва да пиша. Защото имам за какво да мрънкам и за какво да се радвам. Важното е да има емоции, както казваше едно там синьо - ми има ги. Нищо, че се разболявам точно когато предстои празнуване на рождени и именни дни. Нищо, че тази седмица ни засипаха с контролни, които някак си май успях да направя. Нищо, че не съм се наспала. Пак ми иде да заподскачам наоколо като малко дете.
Защото Мушето май май имаше рожден ден вчера и вече е по-голямо дете. Защото най-страшните контролни по математика и немски някак си в последствие се оказаха не толкова плашещи.
Сега ще си запълня календара с разните изписани бележки от телефона. И въпреки това няма да ги изтрия, защото вече си имам колекция от известно време насам, която просто трябва да си ми седи в телефона. Въпрос на лично спокойствие.
Имам да пиша разни неща, а отлагам за последния момент, както винаги. И установих нещо доста интересно, като следствие от правенето на глупости. Причината. Освен тази, която ми държи разни неща в приятна близост. Идеята на всичките ми глупости е да си стигна границите, да си доразхвърлям и после да знам кое къде точно искам да бъде. Простичко казано си създавам допълнителна работа да подредя, преосмисля и поправя каквото е останало.
Сега отивам да изпия нещо топличко и да прекарам поне половин час в къпане в гореща вода. И после обещавам поне да опитам да напиша нещо интересно, смислено и хубавко.

Няма коментари: