29 ноември, 2011

pornographic

Внезапно си припомням няколко момента, които ми изпълват съзнанието.
Онзи разговор, докато вървеше музиката и се засичахме, препречвайки пътя си един на друг. За мъничко танцувахме, разменяйки някоя шега. И някак си реши, че трябва да си принц, пък аз ти казах, че едва ли точно това ще си. После обаче ми се губи как обърна думите ми и намери отговор. И когато беше до стената и умишлено се свлече на пода, давайки ми контрол да решавам какво да те правя.
И после като в дежа вю с онова броене до 8. Когато почти повярва в една от моите илюзии и си забрави как се диша. До момента, в който не усетих напрежението, преминаващо през теб, когато ръцете ти намериха начин да ме отдръпнат от теб.
За пореден път си призна и май почти ти просветна. Но не съм сигурна колко точно помниш от този момент. Пък аз честно не зная какво ми е имало. Виня уискито и разните там вдъхновяващи идеи.


Трябва да взема да си изясня къде точно да я поставя тази граница. Защото казвам едно, а мисля друго. Не си го признавам, а после мрънкам. Проблемът е, че после ще трябва да си повтарям цяла седмица едно там нещо, в което трябва да повярвам, пък може и да не ми се получи. Това спира мен. А теб какво те спря?

Няма коментари: