15 ноември, 2011

i want the world

Чудо! Пак е полунощ.
Моя милост хубавичко я обърква с тези интересни мисли и идеи. Най-невероятното е колко наивно си вярвам, че мога да направя всичко, когато всъщност вероятно не мога. Но поне ще опитам, за да не се чудя после.
Защото разни там кратки реплики и секундни случки като от тази вечер ми превръщат хаоса в липса на подреденост. Което си е някак вярно, но не ми харесва.
Пък и не помня някога да съм се отказвала. Освен когато съм направила всичко възможно, а и не само, и не е било достатъчно. Но това "един ден" не ми действа успокоително или събуждащо търпение. По-скоро напълно обратното - припомням си колко огън гори в кръвта ми и забравям за всякакви граници.
И да, наистина я обърках, заради тези там няколко кратки думи. Илюзиите започнаха бавничко да се наместват в съзнанието. Пък и безсънието не ми помага особено. Станало ми е навик да не мога да си легна, преди да е станало утре. Всяка нощ, без изключения, независимо колко привлекателно е леглото ми и колко силно искам одеялото да ме гушне, докато заспивам в топлата му прегръдка.
Простичко казано - не съм се отказала. Заради мен си и личното удоволствие да превърнеш нещо дълго желано в реалност. Дори да е за малко. Пък схемата с братовчед ми дори да отпадне, ако това стане, няма да имам толкова против. Нищо, че ще е най-идеалният подарък за рождения ми ден, след слънчевото затъмнение миналата година.
И да, нямам нужда от напомняне. Защото все още изписвам твърде много. Писането се е превърнало в заместител на адски много неща. Пък и с него сме си идеални заедно. Понякога си събира багажа и отива някъде по морето, но винаги се връща обратно при мен.

Няма коментари: