18 ноември, 2011

strange music box


В този пост се влюбих. Едва сега имам малко повече време да го споделя и да напиша няколко реда.
С Мушето като ни налегне лиготията и можем с часове да седим на Вито. Пък да не говорим за интересната картинка, която тя ми нарисува. И идеята да си намеря оригинала, или направо да си го отвлека. Не, че ще има особено много против.
Ще я объркам много, знам. Както всеки път. То няма да съм аз, ако не стане така. Сега само си стоя кротичко и очаквам. Нещо всичко съм го измислила твърде идеално и ще започне бавничко да се проваля. Както всеки път.
Това, че не съм си признала не значи, че не съм си го помислила. Пък и намирам точно това помисленото в чуждите думи. След спрелия часовник и онзи четвъртък щях да се спра, да се намеря, да не пиша толкова много и времето да започне да се движи. Ноември е, а на мен ми се губи как е станало ноември. Вероятно защото от самото му начало ми се спи адски много. И тази вечер най-сетне ще се наспя, след като мине полунощ.
И слушам Tech N9ne, благодарение на тъмния ангел, който си няма друга работа и само ми пусна някакви хубави песнички. Не, аз изобщо нищо не съм си помислила.
Стискайте палци всичките мънички детайли да си дойдат на мястото, за да мога доволно и щастливо да си изпратя годината с усмивка и да я посрещна с много усмивки. После вече адската седмица с братовчед ми на курсовете, рождения ден... И след това ще трябва да гоня времето, защото ще бърза твърде много. А проектът ми по Свят и личност ще стане идеален, след като му доизмисля детайлите. Випуск 2012 ще остави за спомен видео записи, снимки и писма, които ще отворим след години, за да си припомним колко емоции е имало.
Пък важното е да има емоции. Винаги. Спиращи дъха. Припомням си:

"Искам бъркотия и хаос. Искам някой да се побърка заради мен. Искам да чувствам страст и горещина и лудост.. Искам всичко."

Няма коментари: