27 декември, 2011

2011 в думи

Януари – оптимистичното начало. Завърших си книгата, влюбих се, взех си изпита по кормуване, наблюдавах слънчево затъмнение на рожденния си ден и навърших така дълго чаканите 18.

Morgan Page - The Longest Road
Alex band – Only one

-Тази година ще сбъдвам мечти, и то предимно моите си.
-Той си отива, а моето сърце има нужда от поправка.
-Може би именно лошите момчета си заслужават да ги обичаш, защото поне не ти дават напразни обещания. И може би боли по-малко, като знаеш от самото начало, че биха те наранили.
-Искам света. Искам го толкова силно, че понякога това е единственото, което ме държи на краката ми. А когато той е до мен, не мога да искам света, защото моят свят се събира в него.
-Усетих как ме притиска към себе си, сякаш никога отново нямаше да бъдем далеч един от друг. И можех да остана завинаги до него, слушайки тихото биене на сърцето му.
-"The writings on the wall of those who came before, left pictures frozen still in time."

Февруари – Сладникаво романтична, влюбена, щастлива. Ако знаете колко спомени ми се върнаха в съзнанието като се зачетох. Особено онзи 14-ти февруари, гледането на филми, как играхме на NFS и когато не можех да довърша състезанието го минаваше вместо мен.

Akcent - My passion
Matt Cardle - When we collide

-Дали незабравимите мигове правят хората до нас в тях специални или специалните хора превръщат миговете в незабравими?
-Какво ще правя, ако отново това е поредната игра на чувства, в която си играя сама със себе си? Какво би направил на мое място?
-Не се сърди, но ми е станало навик да бягам. Веднъж последваш ли ме, твоя съм докрай!
-If he knew me, if he knew how scared I am all the time, he would become scared too. Scared that I will not be able to fall for him the way he wants me to.
-Просто... Има един момент, състоящ се от точно няколко секудни, през които мога да видя всичко в пъстрите му очи, преди да затворя моите, очаквайки да ме целуне.

Март – Колкото влюбена, толкова и уплашена, че ще се събудя и ще се окаже просто сън.

Графа и Сантра - Тяло в тяло
Swiss ft. Music Kidz - One in a million

-"За някой неща не трябват думи."
-Има един миг, в който се взирам в пъстрите му очи, преди да ме целуне и знам, че съм негова, а той е само мой.
-Искам "аз" и "ти" да бъде "нас" завинаги.
-Студенината напълно бе изчезнала от мен, стоплена от топлия допир на дланите му, а сърцето ми вече не звучеше така, сякаш бе разбито.
-Липсваш, липсвам ли? На теб, на себе си ...
-Decide that you want it more than you are afraid of it.
-Някога замислял ли си се, че някои хора просто успяват да обърнат света ти с главата надолу и все пак това е най-прекрасното чувство на света?
-Научила съм себе си да изглеждам силна, дори когато се разпадам на съставните си части. Думите ми са толкова объркани понякога, че сякаш крия от самата себе си какво искам да кажа, за да не узнае някой какво всъщност се крие зад тях. Не се отказвам, не се предавам и не бягам, дори когато навсякъде има знаци и табели със знак "СТОП".
-Смятах, че се изгубвам в него, но е точно обратното - в него откривам себе си.
-Страх ме е. Понякога съм толкова уплашена, че не смея да отместя поглед от теб, сякаш всеки миг ще се събудя и ще се окаже просто сън. Най-вече ме е страх от самата себе си или по-скоро от онази, в която се превръщам заради теб.
-Какво, по дяволите, ми стори, за да не искам нищо друго, освен теб?
-Изгубените каузи са ми слабост, всеки път за мен няма място в теб и те обичам, а ти е все едно. Това ми е проблема!

Април – Всичките ми представи за вечности са изпепелени от приказното момче, което винаги се появява, когато трябва някой да ме спаси, при това от самата мен. А моето синьо никакво го няма, за да ми напомни, че съм негова и на тази история наближава края.

-Обичам те. Не обещавам да е завинаги, но ще е с цялото ми сърце. А дори да обещая, няма да повярваш.
-Ще те рисувам с музика и чувства, дори може би с думи.
-Появяваш се точно когато всичко около мен се обърква и допълваш идеално хаоса в мен. Ако някой някога ме е спасявал в най-силния смисъл на думата поне за мен, то това си именно ти. Почти бих могла да си представя приказката с онова вечното, но... Май всеки път за теб няма място в мен. Винаги някой друг си е изписал името в сърцето ми.
-Не искам да съм опция в живота ти, когато ти си винаги на първо място в моя.
-Това каква ме прави, знаеш ли? Глупачка! При това не на някой друг, а твоята. На теб и за теб.
-А знаете ли какво исках в действителност? Да забравя, че принадлежа на друг и да се слея с всеки твой цвят, всяка усмивка, всяка дума, всеки поглед...

МайИзгубвам си ума, а той принадлежи приказка. Пък при мен приказките никога не се получават.


-We finish each other'ssentences, read each other'smind and every care in theworld disappears when I have her by my side. – My unbiological sister <3
-Не искам да се науча да те обичам. Не искам да имам нужда от теб, нито да те търся в онзи мрак. Не искам и ти да се превърнеш в някой, който ще трябва да преживея.
намирам смисъл единствено в твоето "Липсваш ми".
-Поредната жестока игра на шах, в която аз ще бъда мат накрая и ще се чудя как да намеря себе си.
-Искам всичко, стига да е с теб, независимо дали ще е хубаво, лошо, убийствено, приказно...
-Шах и мат, това е. Ще играя за пореден път на руска рулетка със сърцето си, или поне онова, което е останало от него.
-Искам да бъда едно от онези момичета, които могат да преживеят всичко, да запазят каквото е останало от сърцето си и частиците от него да обичат все така силно, както когато са били заедно.
-„По-лесно е да си сам, защото какво ще правиш ако научиш, че имаш нужда от любов, а няма кой да ти я даде? Какво ще правиш, ако ти хареса да я имаш до себе си? Какво ще правиш, ако изградиш живота си около нея и той се разпадне? Дали изобщо можеш да преживееш подобна болка?”

Юни – повредена, изгубена и липсваща на себе си.

Brian McFadden ft. Delta Goodrem - Almost here
Joe Jonas - See no more

-Тъкмо когато най-сетне съм успяла да се освободя от мисълта за теб, ти ми даваш нова доза очарование, която да спира дъха ми.
-Толкова съм разпокъсана на части, че не мога да си събера мислите достатъчно дълго, за да напиша нещо смислено.
-И ти си твърде приказен, за да мога да повярвам в теб.
-Това не е моята приказка и няма нужда някой да ме спасява. Не ми трябва принц в блестящи доспехи, защото имам себе си и това е напълно достатъчно. Освен когато навън дъжда си вали, в мен е едно такова дъждовно и искам единствено именно онзи сладникавия принц с приказните обещания да ме гушне.
-Искам нещо да се случи, нещо да се промени. Липсва ми усещането за цялост, за цел и посока.
-Нали после ти ще си незабравимия, а аз глупачката, която няма да знае на кой свят се намира, когато теб те няма наоколо.
-Ама то за какво друго ми е да имам сърце, освен за да има какво да разбиват в мен.
-А аз съм мрачна и сива, изписана само в глупави думи. Мечтателката, която я е страх да мечтае. Влюбената, която я е страх да обича. Писателката, което се крие в собствените си думи, за да не открие някой каква страхлива глупачка е всъщност.
-Какво ти бягство, та аз не си представям нищичко по-далеч от него.
-„How can one step away from you ever be anything for me but a step in the wrong direction?”

Юли – липсват ми среднощните чатове и разговорите. Непрестанно се разминаваме – когато аз съм си в града, той е на морето, а когато аз съм в Бургас, той си е в града. И някак си вече не е от толкова голямо значение, защото думите ми не променят нищо.

Ela Rose - Lovely words
Bruno Mars - Only when you're lonely

-Когато пиша съм най-истинска. И най-любима.
-Приказките имат щастлив край. Но аз не искам нашата да свършва.
-Магията си е в самите нас. Никой не може да ни я отнеме, колкото и разстояние да ни дели. Освен това, ако обичаш някого той е близо то теб, защото винаги го носиш в сърцето си.
-Обичам да пътувам, но мразя сбогуванията.
-И обожавам Бургас, макар да го свързвам с думички като "Липсваш ми".
-"И си ти, и пак не си. Не знаеш защо, но знаеш, че трябва."
-Времето е коварен противник. Никога не играе честно. Превръща любимите в приятели, приятелите в непознати, страстите в спомени.
-И започвам да се чудя дали само той липсва, или липсвам и аз? Дали на него, или на себе си?
-А по отсъствието разбираш от кого имаш нужда до себе си.
-"Всяка една частица в мен иска да усеща само теб. "
-От какво ли бягах всъщност? От желанието отново да обичам... От страха, че няма да е достатъчно... Или може би от самата себе си.

Август – Привидно съм се поправила. До момента, в който всякакъв вид логика отиде по дяволите. Една седмица в Приморско, хиляди спомени, много целувки, усмивки, пропуснатия метеоритен дъжд ... И после ми се разказа играта

Don Omar - Danza Kuduro
Оги 23 - Любов на преспи
DIS - Okay

-И започвам да се чудя дали като сънуваш някого ти липсваш на него или той липсва на теб.
-Все пак всеки прави избор дали да бъде част от живота на някого и дали да го допусне в своя собствен.
-Минути и часове, в които част от мен се е изгубила и вероятно никога няма да намери обратния път.
-Знаеш, че ще харесаш някого, когато той чува дори думите, които прошепваш съвсем тихо.
-Онзи тих звук някак даваше смисъл на живота ми, макар да го чувах само за няколко дни. Даваше смисъл на самата мен.
-А и, как можеш да съжаляваш за нещо, което някак си в даден миг те е направило най-щастливия човек на света?
-Иска ми се да не помнех нощите и дните, в които бях там, за да не зная какво е чувството на това той да е до мен. А в същото време се опитвам да запомня всеки детайл, защото ме е страх, че някой ден наистина ще забравя.
-И знам, че трябва да спра с тези постове всяка вечер, но точно по това време ми липсва най-силно, защото пак ще си легна и той няма да е до мен. Ще се заслушам в тишината, за да чуя бързото биене на сърцето му, но ще чувам само моето, което пропуска някой и друг удар, задавено от мисълта, че той не е тук.
-Искам пак... Да усещам вкуса на кафе в целувката му, да усещам как ръката му търси моята и как пръстите му докосват нежно кожата ми.
-Но като съм тръгнала за Ада, поне преди това да си заслужа мястото там.
-"Не се връщай, за да разбереш какво искаш. Върни се, когато знаеш, че искаш мен!"
-Сложните неща не ни отиват. Сама го бях казала - когато се появи онзи единствения, нещата няма да са толкова сложни. Всичко ще си е простичко, приказно, красиво и влюбено.
-Обичам кафето си без захар, за да ми напомня за вкуса на устните ти сутрин.
Обичам питието си твърдо, за да забравя за това колко убийствено ми липсваш.
Обичам шоколада в двойни количества, за да не плача, когато изричам името ти.
Обичам музиката да е силна, за да заглушава всяка мисъл за теб.
-А аз обожавам вкуса на кафе по устните му и как всяка целувка те кара да искаш още и още.
-Правим си спомени, нали?
-Има си незабравими моменти и незабравими хора. Спомени, които с мастило са се вписали някак си в нас и няма как да ги премахнем дори да искаме.
-Дори да се събудя в 4 след полунощ, няма да мога да го целуна съвсем нежно, за да не го събудя. Сутринта няма да чуя алармата в 8 и да му повтарям, че трябва да става, или да го събуждам, рисувайки с пръсти по кожата му. Нито ще ми каже, че ще се видим после, защото това "после" може да е след доста дълго време. И колкото и спомени да изпиша в блога си, колкото и пъти да повтарям в ума си всяка негова дума, всеки жест, всяка усмивка... Дори да успея да излъжа себе си, че някой ден на някой плаж нещата ще са не както преди, а по-хубави ...
-Защото си има незабравими моменти и незабравими хора, които идват в живота ни и оставят следи, които нищичко не може никога повече да заличи.
-you know, it sucks to know that someone's heartbeat kinda sounded perfect with yours and you may never hear it again, simply because that someone may never be that close to you again.
-Друг е въпроса колко нещастливо и неусмихнато ще ми е, когато се появи онази приказната, която ще те кара да се усмихваш, докато аз съм тук, а ти там. Ето това ми е проблема. Не ми се иска да приема идеята, че няма да си мой, а на някоя друга.
-Но днес си спомних още нещо. Как се изрича думата "романтика" с френско Р. И как цялата романтика на света е събрана в него.
-И нищо в него няма да е същото, както преди ... защото моя свят за малко бяхме аз и ти ...

Септември - не, не ми е минало. Напротив, липсва толкова, че някой все още трябва да ми напомня как се диша. Особено след мъничкото ми пътешествие до София и случилото се след него.


-Между вчера и днес ... между спомена за нас и реалността, където сме просто аз и ти.
-Липсва ми сладкия звук, който издаваш, когато се опитваш да се разсъниш и знаеш, че вече е дошло утрото. Липсва ми усмивката на лицето ти, щом се поява. Липсва ми всяка една секунда.
-Предпочитам да съжалявам за грешките си, отколкото за това, че не съм имала смелостта да ги направя.
-Невероятно е как може някой да е толкова далеч и все пак да ме кара да се усмихвам и да си забравям мислите. Просто ... Липсваше ми по онзи хубавия начин.
-Най-много неща искам да кажа, когато мълча и не мога да подредя мислите си.
-„Ти вече си повредено, ама няма нищо - аз и така те обичам."
-Затварям очи и за мъничко успявам да излъжа себе си, че не съм сама. Колко мъничко ли? Ей толкова (представи си как показвам с ръчичка) ...
-Четири след полунощ – тогава ми липсва най-много.
-А ти много обичаш изненадите и тази щеше да ми е най-любимата.
-Тихо, тихо. Това не исках да го знам. Тихо, съвсем тихичко не казвай нищо. Нито какво ти липсва, нито как, нито кого. Просто тихо ...
-И някак си ... Просто ми се искаше да не се беше отказал толкова лесно от нас. Но пък сложните неща не са хубави, приказни и незабравими. И все пак ...
-Няма частица от мен, която да не копнее за него. За мига, в който отново ще ме прегърне, пръстите му ще изписват нежни слова по кожата ми, устните му ще открадват дъха ми ...
-Двете най-сладки думички, които ме е страх да изрека. Знам, правя всичко толкова сложно и объркано, но някак си ми се струва толкова лесно в момента, че бих могла още сега да се върна обратно и ... Грешка, не от тях ме е страх. Думичките са си адските. Страх ме е само от онова, което би ми казал тогава. И знам какво ще е, просто не мога да го приема. Нали знаеш, не искам да си просто спомен, защото някак си си много повече от това.
-И някак си всичко друго е без значение, стига просто да танцуваш с мен под дъжда.
-И не е проблема в това, че ще ми мине, а защо изобщо трябва да ми минава. Защо пак трябва да е просто поредния спомен, след като може да е толкова повече?
-Обичам те. И какво от това? Какво хубаво, след като на теб ти е все едно? Ето това ме прави глупачка. Че го знам и все пак го казвам.
-И после ще трябва някак си да забравя, че някъде там те има, а не си до мен.
-Правихме си спомени и толкова. Пък аз не съм приключила с глупостите като цяло. Само с тези тип "обичам те". Сега ще пробвам да правя всичко друго, но не и да обичам, пък да видим какво ще стане.
-Дишам... Трябва само да не забравям да дишам. И утре ще е ден, но друг.
-Като изгубиш част от себе си, къде (по дяволите) би трябвало да я търсиш?
-Има надежда в премълчаните думи. Надяваш се, че може би човекът отсреща ще те
изненада и ще ти каже друго, макар и двамата да знаете, че няма да се случи.
-Как си днес?
-Супер. - усмивка.
-Честно ми кажи.
-Съвсем честно ти казвам. Като не мисля за него съм супер. А се опитвам да не мисля за него и от време на време ми се получава.
-Преди точно една година исках да бъда нечия. Тази година ще бъда ничия. Не искам да имам име, минало, бъдеще или история. Не искам да оставям спомени, а следи. Искам бъркотия и хаос. Искам да не съм побърканата, а побъркващата.

Октомври – Направих си татуировка. Един хубавичък часовник със спряло време и несъществуващ час. Намирам си различни заместители, за да не си призная какво ми липсва. Също срещнах момчето с най-сините очи на света. И продължавам да съм все така повредена.

-Адски е глупаво да бягаш, а да не можеш да си го признаеш. Да търсиш нещо, а да си сигурен, че няма как да го намериш, защото го търсиш на грешното място. Глупаво е, когато единственото нещо, което би могло да те поправи, е това, което се опитваш да избягаш.
-Започва сериозно да ми омръзва да съм опция по каквато и да била причина за когото и да било. Не съм и не искам да бъда! Не съм спирка по пътя, нито топло одеяло в студената нощ. Не съм някого, с когото да си губиш времето!
-Телефоните работят в двете посоки. И обикновено, когато на някой му пука прави всичко възможно да е с теб, до теб, при теб ... Ако не физически, то поне в мислите си.
-А в това има нещо адски тъжно. Защото ми се губят толкова неща, а точно нещото, заради което имах най-голямо желание да се напия не ми излиза от ума дори в нетрезво състояние, както и най-готините идеи покрай него.
-Не защото няма да има следващи недели, а защото няма да има други недели като онази, в която по това време още спях доволно и щастливо, усещайки тихото му присъствие.
-Защото няма нищо по-лошо от това да си мислил, че значиш нещо за някого, когато всъщност съвсем не е така. А още по-лошо е, когато този някой е значил много за теб.
-Всеки, който се появява в живота ти трябва да заявява какво иска от теб, какво смята да направи и дали накрая ще си отиде или не.
-До момента, в който някоя думичка ми напомни .. на теб.
-i don't wanna miss you anymore... not when you sure as hell don't miss me.
-Никога досега не мислех, че е нещо страшно да узнаеш, че можеш да бъдеш света за някого.
-I wanna dance to the rhythm of your heart ...
-Интересното е, че най-убийствените изживявания са и онези, които ти подсказват, че си жив.
-Само не слагай пак край, където дори не е имало начало.
-And I'm always not close enough. Distance pretty much screws me every time, any chance she gets. I keep trying to fight it, to erase it, to ignore it, but it just won't go away. I'm always gonna be here and not there. And there doesn't know how lucky it is that it has all of them - the people I wanna be close to.
-Затова е казано, че някои хора някак си оставят следи, при това невидими и вечни. Дори дъжда да вали над тях с години, пак ще си ги има. И никой друг освен теб няма да може да ги види, но ти ще знаеш, че са там. Следите от отдалечаващите се стъпки, принадлежащи на някой, който е успял да ти разбие защитите, взел си е нещо от теб и си е отишъл. Пък ти после никога не си същия.
-Подчертавам - не просто да гушкам някого, а теб. Не просто мъркане, а твоето.
-„Страхът. Ни е приятел. Пишем и умираме в редовете си. Чувствата ни попадат на бели листа, отърваваме се от тях, за да се усетим празни. Свършени. Свършили. Сиви мечтатели."
-Got it. I was never much of anything really.
-"Моят принц може и да дойде някой ден. Но не съм сигурна, че когато достигна този ден, ще съм все още принцесата за него."
-Иронично повтарям, че нямам нужда от спасяване. В същото време си припомням онези обичливите ми дни, в които исках да гушна някой. И преструвайки се, че не съм го казала - дните, в които исках някой да гушне мен.

Ноември - забравила съм да забравя. А и напомнянията са достатъчни. А Тъмния ангел ми е просто слабост, за което обичам да пиша, защото винаги откривам нещичко ново за него. И времето продължава да си е все така спряло.

-Не помня последния път, когато имах смисъл. Помня деня, времето, мястото, но детайлите вече ми се губят.
-Моли се да не ме поискаш, когато се намеря. Защото тогава си припомням цената си. Защото тогава ставам най-прекрасна, най-неустоима, най-ничия. ~Millita
-Отнема няколко думи и половин час, за да се направи нещо. И цялото време на света е малко, за да не се направи, а да се стои отстрани.
-Като името на блога, затъмнението се е разляло в мен и ще си остане там. И докато си горя в студените му пламъци, ще търся пълнолунието, макар в действителност да ми трябва слънчева светлина в промишлени количества. Млъквам.
-„Понякога ми се иска да не се беше отказвал от мен. Тогава стоя будна до късно и си говоря сама.. задавам си хиляди въпроси, на които не искам да чувам отговорите, питам се стотици неща, които са ми до болка ясни.. просто ей така, надявайки се този път да греша.” ~Millita
-Липсваш
със силата на всяка изписана дума.
в шепота на тихото "обичам".
по всяка частица от тялото ми.
до последната прозвучала нота на песента.
-"Искам бъркотия и хаос. Искам някой да се побърка заради мен. Искам да чувствам страст и горещина и лудост.. Искам всичко."
-Това, че не съм си признала не значи, че не съм си го помислила.
-I really missed you tonight. I miss talking to you. Knowing that you get me. And every time I talk to someone else it just reminds me of how much they don't.
-В ума ми се появяват образи, низ от думи, придружени с разни там детайли, които уж съм забравила, пък всъщност не съм.
-И уж съм гушнала одеялото, пък потръпвам. Не ми е студено. Няма вятър, който да ми отнема дъха. Пък трябва да ми се напомня да дишам. От време на време. Предимно когато наближи полунощ.
-Странно е на сутринта да оправяш леглото, в което е можело да спиш, (или пък да не спиш), но не си пожелал.
-Въпрос с повишена трудност - може ли нещо, което никога не е било твое, все пак да си го чувстваш като такова?
-I don’t think about you anymore, but I don’t think about you anyless.
-Не на мен, на себе си принадлежиш. Аз ли? Аз съм ничия, както винаги.
-Преструвам се. Все едно ми е. Не ми пука. Няма значение. От нищичко не ме е страх. Мога и света да обърна.

Декември – налегнала ме е носталгията по приказките. Търся си коледното настроение, липсвам сама на себе си и си припомням всичките приказни мигове, които някога са ме карали да вярвам в приказките и сбъднатите желания на падащи звезди.

My darkest days – Can’t forget you
My darkest days - The world belongs to me

-И за мъничко ми се прииска да си открадна още мъничко време, заради няколкото там секунди.
-Протестирам. Против склонността ми да преобръщам светове. Предимно моя, естествено. Кой друг би ми позволил да сторя подобно нещо с неговия свят?
-Чудно как едно нещо може да е достатъчно, дори всички други да ги няма. Пък това нещо няма ли го, нищичко не може да му заеме мястото.
-Най-хубавите подаръци не ти ги носи Дядо Коледа, защото е незаконно да отвличаш хора от домовете им, или пък да подаряваш алкохол на деца.
-Наближава време на пълнолуния, лунни затъмнения и метеоритни дъждове. И в мен нещичко започва да напомня колко много обичам подобни творчески прояви от страна на вселената.
-And I mi... Yeah, whatever.
-И на всички въпроси отговора е един.
-Не любовта, шоколада ще спаси света! Пък ако не света, поне мен.
-Пък в момента в ума ми пробягва песента, мислите ми изминават хиляди километри и все пак, себе си не мога да намеря.
-Now pay attention - just because someone hurt you once, does not mean that every other someone will. If fact, that someone may fix you and turn your life into a fairytale, if only you'd let him.
-"Хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях."
-Любовта не е егоистична. Просто обичаш и толкова. Но се иска мъничко смелост, защото да обичаш, означава да рискуваш, давайки на другия способността да те нарани.
-Ако не ме познаваше, както сега, какво ли би си помислил за мен, когато утре се срещнем?

2 коментара:

Raindrop. каза...

Стискам палци 2012 да е по-добра. И да продължиш да пишеш, защото тези цитати от твои неща бяха брилянтни.

`Ем каза...

Мерси, Деси! И аз ти пожелавам една хубава 2012, изпълнена с много усмивки, вдъхновение и незабравими моменти! :)