12 декември, 2011

airplanes, huh пп

Sunshine, не съм ли ти казвала, че принадлежиш на приказка. В която приказното мен е лудо влюбено в теб и ще си живеете щастливо до края на дните си. Нямаш си на идея как думите ти ги изчитам поне по два пъти, за да съм сигурна, че наистина си го казал. Просто знаеш. Някак си винаги знаеш всичко без да ти го казвам или обяснявам. Или просто се появяваш от някъде и ме гушваш, когато именно от това имам нужда.
Още нещо или някой да иска да ми провали плановете? Сега е момента. Както е тръгнало всичко наопаки... Пък и с този моя шибан късмет, все така се получава. Общо взето, както и да го гледам, няма как да стане просто и лесно. Все ще се водят преговори, ще се умува и накрая пак ще си прегръщам някоя бутилка.
То ако беше лесно, нямаше да е на нас. Цитирам мойто синьо, защото е адски прав. Приключвам с мрънкането засега. Пък, естествено ... Нелепата ирония... Млъквам! И вдъхновението ми пак си събира багажа и ме напуска. А аз тъкмо се зарадвах, че най-сетне имам какво да напиша.
Аз.. Такова .. Не, че нещо ... Ама искам, пък!
Seriously, if one more thing gets screwed up... I mean. I get it. I want too much. No, actually I don't. It's so simple. Whatever.
Хаотичност. Като знаеш какво точно да напишеш, но не знаеш как. Мрън!

Няма коментари: